Първите живи организми на Земята са се появили преди около 4 млрд. години, докато самата планета съществува от едва 4,6 млрд. години. Т.е. безспорен факт е, че
Земята е била „заразена”
с живот много рано в своята история, независимо дали той е възникнал тук, или е бил донесен. В крайна сметка всичко това означава, че или Космосът гъмжи от примитивен микроскопичен живот, или в нашето разбиране за Вселената има колосални празноти.
Освен това е факт, че животът, какъвто го познаваме, е изключително жизнен и труден за унищожение. Достатъчно е да споменем хилядолетното трудно съвместно съществуване на човечеството с болестотворни бактерии, вируси, плесени, гризачи и насекоми. На Земята има микроорганизми, които водят благоденстващ живот без светлина, без кислород, в токсична супа от химикали, във вряща вода или във вечно замръзнала почва. Резултатите от различни научни изследвания показват, че някои земни микроорганизми могат да оцелеят и за дълги периоди в космическото пространство. Колкото и издръжливи да са микробите обаче, трудно можем да си представим, че те биха могли да оцелеят в продължение на милионите години, необходими за пътешествието от звезда до звезда. Т.е. идеята за панспермията в
междузвездни мащаби
все още изглежда доста спорна. Когато обаче става дума за обмен на живот в рамките на една планетна система, нещата придобиват съвсем друг смисъл. Тъй като разстоянията са значително по-малки, потенциалните семена на живота могат да пътуват между планетите сравнително бързо и безопасно. Обменът на материал между небесните тела е редовен и интензивен.
В историята си всяка планета е била удряна милиони пъти от различни тела. За това биха могли да свидетелстват динозаврите, ако бяха оцелели след едно от тези събития. Бомбардировката е била особено интензивна преди милиарди години, когато Слънчевата система е била пълна с много „строителни отпадъци” от нейното създаване. При ударите в Космоса са отлитали милиони тонове скала, като част от тях са достигали повърхността на съседни небесни тела. По този начин близките планети могат да се „заразят” взаимно с живот, точно както кихавицата на болен от грип може да зарази останалите хора в помещението.
Днес времената в нашата система са доста по-спокойни, но въпреки това всяка година в атмосферата на Земята влизат около 100 хил. тона твърд извънземен материал с размери, вариращи от прашинка до автобус.
Едно от най-популярните фантастични произведения, което експлоатира темата за извънземните микроорганизми, е романът „Щамът Андромеда” (1969 г.) на Майкъл Крайтън, екранизиран в не по-малко успешния едноименен филм от 1971 г. Историята разказва за военен сателит, който донася на Земята неизвестен вид извънземен микроорганизъм. Той е смъртоносен за хората и животните, защото причинява светкавично съсирване на кръвта с фатални последици. Екип от елитни специалисти се заема с изследването на миниатюрните пришълци.
Целият този експлозивен сценарий е плод на въображението на автора, но в същото време е и напълно достоверен от научна гледна точка – нещо характерно за много от творбите на Крайтън. Иначе казано, ако и да са въображаеми, въпросните плашещи събития биха могли да станат реалност.
Снимка: Shutterstock
