Въпросното влизане в атмосферата е далеч по-малък проблем за потенциалните
микроскопични нашественици,
отколкото изглежда на пръв поглед. Според някои проучвания, ако астероидът е достатъчно голям, разположените във вътрешността му микроби биха могли да достигнат необезпокоявани земната повърхност, защитени от огромните натоварвания и температури. Най-малките микрометеорити пък преминават атмосферата без почти никакви физически промени просто защото повърхността им е твърде малка, за да се загрее забележимо. Затова разположените в тях космически микроорганизми биха могли да достигнат Земята при петзвезден комфорт. Всяка година на земната повърхност падат по 22 хил. тона от тези миниатюрни луксозни превозни средства за извънземни микроби.
На този фон изглежда интригуващ фактът, че единият от двата планетарни съседа на Земята в миналото си е бил гостоприемен за живота, какъвто го познаваме. От многобройните космическите апарати, обикалящи Марс през последните десетилетия, знаем, че преди милиарди години планетата е имала по-топъл климат, гъста атмосфера и глобална хидросфера от морета, реки и езера. Първите примитивни организми са се появили на родната ни планета точно в тази епоха. Трябва да добавим и факта, че поради орбиталната динамика на двете планети Марс запраща към Земята около 100 пъти повече материал, отколкото пътува в обратната посока.
Всичко това започва да звучи някак подозрително.
Факт е, че всички стъпки, чрез които един хипотетичен марсиански микроб би могъл да се „пресели” на Земята, са напълно реални. Не е чудно, че нарастващ хор от напълно трезвомислещи изследователи конкретизират въпроса „Извънземни ли сме?” на „Марсианци ли сме?”. Еквивалентът на тази ситуация в криминалистиката би бил откриването на заподозрян, който е близък с жертвата и има възможност, а и мотив да извърши престъплението. В същото време обаче заподозреният (т.е. Марс) упорито мълчи, свидетели няма, липсват и неоспорими физически доказателства. За щастие от няколко години последното твърдение (липсата на доказателства) е под въпрос.
Към момента земната наука е идентифицирала определен брой (97) парчета скала, за които знаем със сигурност, че някога са били неделима част от Марс - т.нар. марсиански метеорити. През август 1996 г. един от тях, наречен с напълно незабележителното име ALH84001, се сдоби с вечна слава. На специална пресконференция група американски учени от изследователския институт на NASA Johnson Space Center обявиха, че са открили в него следи от древни марсиански микроорганизми. В подкрепа на твърдението си изследователите, водени от астробиолога Дейвид Маккей, показаха микроскопични кристали от магнетит и други образувания, които изглеждат като „биоморфи” – т.е. микрофосили на марсиански микроби. За кратко новината предизвика истинска медийна сензация.
Едно от най-популярните фантастични произведения, което експлоатира темата за извънземните микроорганизми, е романът „Щамът Андромеда” (1969 г.) на Майкъл Крайтън, екранизиран в не по-малко успешния едноименен филм от 1971 г. Историята разказва за военен сателит, който донася на Земята неизвестен вид извънземен микроорганизъм. Той е смъртоносен за хората и животните, защото причинява светкавично съсирване на кръвта с фатални последици. Екип от елитни специалисти се заема с изследването на миниатюрните пришълци.
Целият този експлозивен сценарий е плод на въображението на автора, но в същото време е и напълно достоверен от научна гледна точка – нещо характерно за много от творбите на Крайтън. Иначе казано, ако и да са въображаеми, въпросните плашещи събития биха могли да станат реалност.
Снимка: Shutterstock
