Фурорът обаче затихна скоропостижно,
когато други изследователи обявиха, че интригуващите образувания може да са дело на небиологични процеси. Откривателите обаче не се отказаха от тезата си и двата лагера започнаха да търсят нови доказателства за теориите си. В резултат през изминалите години метеоритът, паднал на Земята преди 13 хил. години, се превърна в най-щателно проучения камък в историята на човечеството.
През последните години авторите на оригиналното проучване без много шум публикуваха поредица от изследвания, които възродиха с нова сила научния спор, този път извън вниманието на масовите медии. Актуалните публикации се базират на нови проучвания, използващи съвременна изследователска апаратура, която не е съществувала през 1996 г., включително нов електронен микроскоп с висока резолюция. Чрез тях изследователите методично оборват съществуващите хипотези за небиологичния произход на загадъчните образувания.
Без да навлизаме в научните детайли, новите изследвания доказват, че подозрителните образувания няма как да са резултат от химически и физически процеси в марсианския метеорит. Т.е. техният биологичен произход към момента остава водещата научна хипотеза.
За да разширят своя „лов на марсианци”,
неуморните изследователи от NASA се заеха да проучат и два други метеорита от червената планета - Yamato 593 и Nakhla. В тях също бяха открити образувания, наподобяващи фосили на бактерии, следи от бактериални колонии, както и други възможни доказателства за живот. Според авторите голямата картина, която се очертава от наличието на микрофосили в три различни парчета от Марс, всяко на различна възраст и от различен регион, е, че преди около 3,6 млрд. години под повърхността на червената планета е съществувала планетарна екосистема от микроорганизми. Някои учени не са съгласни с този извод и държат на тезата, че загадъчните образувания са плод на небиологични процеси или на замърсяване от земни организми. Дори и най-големите критици обаче отбелязват безупречната научна работа на „търсачите на марсианци”. „Все още не смятаме, че сме доказали безспорно наличието на живот на Марс. Вярваме обаче, че сме много близо до това да го докажем”, обобщава астробиологът Дейвид Маккей.
Хипотезата за нашия всеобщ славен марсиански произход се подсилва и от интригуващите резултати от космическите мисии „Викинг” през 70-те години. Биологичните експерименти, проведени от двата спускаеми апарата „Викинг-1” и „Викинг-2”, кацнали на Марс през 1975 г., са единствените до момента опити за откриване на следи от живот на червената планета. Три от включените в програмата четири биологични експеримента завършили с негативен резултат. При това обаче т.нар. LR (Labeled Release) експеримент, който трябвало да открие следи от метаболизъм на живи микроорганизми, отчел положителен резултат. Нещо в марсианската почва
консумирало инжектирания хранителен разтвор
и отделяло маркиран с радиоактивен изотоп въглероден двуокис. Т.е. случило се точно това, което авторите на експеримента биха очаквали от живи марсиански микроби. Заради негативните резултати от другите опити обаче научната общност през 70-те години реши да прояви здравословна консервативност, обявявайки, че положителният резултат от LR е дело на някакъв небиологичен процес. Оттогава и до днес мнозина изследователи, включително научният ръководител на LR Гилбърт Левин, категорично отхвърлят този извод. Според тях експериментът LR е свършил работата, за която е бил създаден – т.е. открил е живот на Марс.
Едно от най-популярните фантастични произведения, което експлоатира темата за извънземните микроорганизми, е романът „Щамът Андромеда” (1969 г.) на Майкъл Крайтън, екранизиран в не по-малко успешния едноименен филм от 1971 г. Историята разказва за военен сателит, който донася на Земята неизвестен вид извънземен микроорганизъм. Той е смъртоносен за хората и животните, защото причинява светкавично съсирване на кръвта с фатални последици. Екип от елитни специалисти се заема с изследването на миниатюрните пришълци.
Целият този експлозивен сценарий е плод на въображението на автора, но в същото време е и напълно достоверен от научна гледна точка – нещо характерно за много от творбите на Крайтън. Иначе казано, ако и да са въображаеми, въпросните плашещи събития биха могли да станат реалност.
Снимка: Shutterstock
