През последните десетилетия много учени се опитват да решат загадката, като анализират запазените „сурови данни” от експериментите, повтарят опитите в лабораторни условия и използват натрупаните нови данни за Марс. Резултатите са повече от интригуващи. Работата на най-малко три независими групи изследователи сочи в една посока – LR е открил следи от марсиански живот. Оформящата се картина е, че експериментите са реагирали на едновременното наличие на органични материали и перхлорат – оксидиращо вещество, разпространено по повърхността на Марс.
Авторитетният астробиолог Дърк Шулце-Макуч стига по-далеч. Според един от неговите научни трудове проведените от „Викинг” експерименти са регистрирали наличието на специфични марсиански микроорганизми, използващи водороден пероксид (H2O2, известен още като перхидрол) в своя метаболизъм. За разлика от 70-те години, днес науката познава редица земни организми, чиято биохимия включва H2O2, обяснява ученият, неволно създавайки повод за цяла нова серия вицове за блондинки. Нещо повече, метаболизъм, основан на перхидрола, е най-вероятната биохимия, позволяваща на хипотетични микроорганизми
да живеят във враждебните условия
на червената планета, допълва той. Това вещество например замръзва едва при температура под -56,5 градуса по Целзий, което позволява комфортно съществуване върху мразовитата повърхност на Марс. При това поне два от експериментите са включвали процеси, които биха убили „пероксидни” микроорганизми, като получените данни сочат именно такова развитие.
„Ако хипотезата е вярна, това би означавало, че сме убили марсиански микроби при първия си контакт с извънземни организми...”, обяснява шокиращия си извод Шулце-Макуч.
Междувременно друга група изследвания налагат извода, че от днешна гледна точка другите три експеримента на „Викинг” не биха могли да открият съществуващ марсиански живот - защото не са достатъчно чувствителни или защото „задават грешни въпроси”. Съответно негативните резултати от тях стоят под голям въпрос. В крайна сметка въпросът за съществуването на микроскопичен живот на Марс остава отворен.
След всичко това противоречивостта на научния дебат „за” и „против” наличието на марсиански живот може да обърка всеки човек, който не се занимава професионално с наука. Струва си обаче да цитираме един от най-светлите научни умове на 20. век, Карл Сейгън, който казва: „Необикновените твърдения изискват необикновени доказателства”. Напълно е възможно тези
„необикновени доказателства” да дойдат от настоящите и бъдещи мисии
до Марс, чиято основна цел е търсенето на живот – американската Mars Science Laboratory (MSL) и ExoMars на Европейската космическа агенция (ESA).
Едно от най-популярните фантастични произведения, което експлоатира темата за извънземните микроорганизми, е романът „Щамът Андромеда” (1969 г.) на Майкъл Крайтън, екранизиран в не по-малко успешния едноименен филм от 1971 г. Историята разказва за военен сателит, който донася на Земята неизвестен вид извънземен микроорганизъм. Той е смъртоносен за хората и животните, защото причинява светкавично съсирване на кръвта с фатални последици. Екип от елитни специалисти се заема с изследването на миниатюрните пришълци.
Целият този експлозивен сценарий е плод на въображението на автора, но в същото време е и напълно достоверен от научна гледна точка – нещо характерно за много от творбите на Крайтън. Иначе казано, ако и да са въображаеми, въпросните плашещи събития биха могли да станат реалност.
Снимка: Shutterstock
