Най-вероятно утре ще станем свидетели на първата снимка на хоризонта на събитията на черна дупка. Това обаче не е единственият подобен проект. Така например астрономи успяха да заснемат първото директно изображение на прашния пръстен (тор) около много активна супермасивна черна дупка.

Радиогалактиките съдържат активни и гигантски черни дупки, които са особено силно излъчващи в диапазона на радиовълните. Подобна черна дупка е обградена с диск от материя, която пада в нея. Около този диск пък откриваме гигантски пръстен от прах. 

Интересното в случая е, че учените успяха да заснемат структурата на този тор в рамките на радиогалактиката Лебед А (Cygnus A). Въпреки че Лебед A е на разстояние около 760-800 милиона светлинни години, тя е един от най-ярките радиоизточници в земното небе. В центъра на тази радиогалактика откриваме супермасивна черна дупка, която се равнява на масата на около 2,5 млрд. Слънца. Тя активно се увеличава с огромни количества материя и изстрелва от двата си полюса релативистични джетове (струи) от плазма на разстояние светлинни години в пространството.

Въпросните характеристики - черната дупка, акреционният диск, релативистките джетове - се обединяват, за да образуват своеобразен "унифициран модел" на активното галактическо ядро (AGN). Такива ядра могат да изглеждат коренно различни в зависимост от вида на галактиката, в която се намират. Квазарите, блазарите, радиогалактиките и Сийфъртовите (нискосветими активни) галактики имат изключително ярки AGN, но с различни свойства. Тези различия могат да бъдат обяснени с прашния тор, който затъмнява някои характеристики на AGN в зависимост от ъгъла на наблюдение на системата.

"Торът е ключов елемент от феномена на активните галактически ядра. Съществуват доказателства за подобни структури в близките AGN с ниско осветяване. Досега обаче не бяхме виждали нещо подобно в толкова ярко излъчваща радигалактика", коментира д-р Крис Карили (Chris Carilli), астроном в Националната радиоастрономическа обсерватория (NRAO).

Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal Letters.