Със сигурност вече сте попаднали на някоя и друга новина, свързана със случаи на маймунска шарка. Да, статиите (и снимките, които ги придружават) могат да изглеждат страшно. Имаме ли обаче реален повод за притеснение? Очаква ли ни нова пандемия? И какво реално представлява тази маймунска шарка?

Какво е маймунска шарка?

„Наименованието ѝ е погрешно – казва Майкъл Скинър, вирусолог от Имперския колеж в Лондон. – Това е заболяване…, което се разпространява основно сред малките африкански животни, включително гризачи."

Защо тогава е кръстено по този подвеждащ начин? Първите примери за заболяването са открити сред маймуни в края на 50-те години на миналия век. През 70-те се съобщава и за първите случаи сред хора.

„И маймуните, подобно на хората, понякога се заразяват с болести от малки животни“, обяснява Скинър.  Всъщност едно от по-големите скорошни огнища извън Африка избухва в САЩ през 2003 г. – по това време 73 души се заразиха с инфекцията от прерийни кучета.

Вероятно сте попадали и на някои доста притеснителни статистики, според които смъртността на заболяването е 1 на 10. Реалността обаче е доста по-сложна.

„Вирусолозите разпознават два щама на вируса на маймунската шарка – добавя Скинър. – Щамът от Конго е доста по-сериозен (до 10 процента смъртност) и е вероятно по-заразен при хора, отколкото западноафриканския.“

Именно западноафриканският обаче е отговорен за скорошните случаи, а „смъртността при него е около 1 процент“, изтъква Скинър. Това пак не е хубаво – тази стойност е сравнима с риска от смърт при COVID-19, който отне живота на милиони души. Ако обаче започнете да проявявате симптоми, положението далеч не е толкова лошо. В този ред на мисли…

Какви са симптомите на маймунската шарка?

За какво трябва да следим? Симптомите започват да се проявяват седмица-две след инфекцията, обяснява Санджая Сенаняке, специалист по инфекциозни заболявания и професор по медицина в Австралийския национален университет (ANU). Първите признаци на заболяването обикновено са сходни с тези на други вирусни инфекции.

„След заразяването – след инкубационен период, траещ 7-17 дни – започват грипоподобни симптоми с висока температура, продължаваща няколко дни. Накрая се появява и обрива – казва Сенаняке. – Той обхваща голяма част от тялото, може да се задържи до 4 седмици и да остави трайни белези.“

„Може да настъпят и пневмония, диария и очни проблеми – добавя той. – Макар че нивото на смъртност е ниско.“

Както и при останалите поксивируси, и при маймунската шарка обривите могат да изглеждат като плоски лезии или като големи и пълни с течност мехури. При маймунската шарка обаче те се появяват предимно по лицето, ръцете и краката.

Въпреки че привидно маймунската шарка прилича на едрата шарка – смъртоносно заболяване, което отнемаше живота на милиони хора всяка година, преди да бъде заличено през 1980 г. от лицето на планетата с помощта на ваксините – тя не е толкова заразна и смъртоносна, колкото своя предшественик, обясняват от СЗО.

Как се разпространява маймунската шарка?

Стигаме и до добрите новини – тя не е особено заразна.

„Заболяването се причинява от вируса на маймунската шарка, който е ендемичен в различни страни в Африка, но е образувал огнища и на други места – казва Дейвид Чшарке, специалист по поксивируси и ръководител на отдела по имунология и инфекциозни заболявания в Австралийския национален университет. – В миналото тези огнища сред човешките популации бяха ограничени, тъй като разпространяването на маймунската шарка между хора не е особено ефективно.“

Това е така, тъй като за да се заразите от болен човек, е нужен близък контакт. „Ето защо популацията не е изложена на значителен риск“, добавя Скинър.

Съществуват няколко потенциални метода за предаване на заболяването. В зависимост от етапа на инфекцията вероятно е възможно тя да бъде предадена по въздушно-капков път (ако се намирате близо до болния). „Директният контакт с лезиите вероятно ще ви зарази с вируса, който може да навлезе във вас през устата. Когато лезиите заздравеят, коричките (които могат да пренасят инфекциозния вирус), могат да се отърсят от тялото като прашинки, които впоследствие да бъдат вдишани“, казва Скинър.

Като цяло маймунската шарка не се възприема като болест, предавана по полов път, но повечето скорошни случаи във Великобритания се наблюдават предимно сред бисексуални мъже. Ето защо Агенцията по здравна сигурност на Великобритания отбелязва, че вирусът може да се предава и при секс чрез контакт между кожата.

Съществуват ли лечения на маймунската шарка?

Когато SARS-CoV-2 – вирусът, който предизвиква COVID-19 – се появи за първи път в края на 2019 г., бяхме поставени в доста неизгодна позиция. Случаят с маймунската шарка обаче не е такъв. „Тя е идентифицирана за първи път при хора през 1970 г. в Африка – обяснява Рейна Макинтайър, ръководител на програмата за биосигурност към института „Кърби“ и експерт по инфлуенца и възникващи инфекциозни заболявания. – Това е старо заболяване, което се появява периодично наново, и което от 2017 г. е предизвиквало много големи огнища в Нигерия и Демократичната република Конго.“

Това означава, че сме далеч по-подготвени за него, отколкото бяхме за COVID-19. „Съществуват ефективни ваксини срещу маймунската шарка“, добавя Макинтайър. Такива са второто и трето поколение ваксини срещу едра шарка, които използват жив вирус. Третото поколение пък може да се използва при имунокомпрометирани хора, тъй като тя не се репликира в тялото. „Съществуват и ефективни антивирусни медикаменти срещу едрата шарка. Би било разумно да се уверим, че разполагаме с достатъчно количество от тях, както и достатъчно голям брой и от двата типа ваксини – наред с регулаторните процеси, позволяващи използването им срещу маймунска шарка.“

Известно е, че вече съществуващите ваксини срещу едрата шарка са до 85 процента ефективни срещу маймунска шарка. В момента Великобритания предлага на здравните работници в страната, както и на всеки, който потенциално е бил изложен на вируса, да се ваксинира с ваксина срещу едра шарка.

Въпреки че не съществуват конкретни лечения на инфекцията, изследванията показват, че ваксините срещу едра шарка „могат да бъдат ефективни дори тогава, когато бъдат поставени след излагането на вируса“, обяснява Чшарке. И той, както и много други експерти, предлагат стратегия, известна като "пръстенова ваксинация" (метод, използван за премахване на едрата шарка през 70-те години), а не масова. При нея здравните власти идентифицират заразените хора и ги ваксинират превантивно.            

Може ли маймунската шарка да стане пандемична?

След всичко, което преживяхме покрай COVID-19, е нормално да се запитаме дали не ни очаква още една пандемия? Маймунската шарка обаче не е COVID и експертите твърдят, че за момента нямаме повод да се притесняваме.

„Въпреки че новите клъстери на маймунска шарка във Великобритания и Европа трябва да бъдат наблюдавани, не съществуват причини за паника“, казва проф. Фасели Кулбали от катедрата по молекулярна биология в университета Монаш. „Причините за това са няколко. Първо, начинът, по който вирусите от това семейство се разпространяват, не може да се мери с експлозивното разпространение на респираторните вируси като SARS-CoV-2 и инфлуенцата“, обяснява Кулбали.

Освен това структурата на поксивирусите ни позволява (колкото и парадоксално да звучи това) да се справяме с тях много по-лесно, отколкото с останалите вируси. Те са „сред най-комплексните вируси, които заразяват хората – обяснява Кулбали – Освен това когато става дума за преодоляване на защитните системи на гостоприемника, те са същински експерти.“

Тази комплексност обаче върви ръка за ръка и с множество недостатъци. „Те са като слоновете в света на вирусите – казва Кулбали. – Тяхната структура и метод за репликация ги прави далеч по-лесни цели от по-малките и движещи се мишени. Да, изследванията през последните десетилетия разкриват пролуки в бронята им.“

Внезапното увеличение в броя на инфекциите по света може и да означава, че вирусът мутира и става по-заразен. Ето защо в момента изследователите работят усърдно, за да установят дали нещата действително стоят по този начин. Множество учени обаче предполагат, че за това са отговорни някои не чак толкова очевидни фактори. „Нашето изследване показва, че отслабващия имунитет от ваксинацията срещу едра шарка вероятно допринася за увеличаването на случаи на маймунска шарка – минаха повече от 40-50 години след максвата ваксинация“, изтъква Макинтайър.

Проф. Кулбали подкрепя тази хипотеза. „Все още не знаем защо тези случаи се появиха из Европа – казва той. – Ясно е обаче, че десетилетия наред вирусът циркулираше по-активно в централна и Западна Африка, а междувременно имунитетът към поксивирусите, изграден благодарение на ваксината срещу едра шарка, отслабваше сред световното население.“

Източник: IFLScience