Откритият в популация от столетници ген за борба със стареенето връща биологичната възраст на сърцето с 10 години назад. Пробивът, публикуван в Cardiovascular Research и ръководен от учени от Бристолския университет и MultiMedica Group в Италия, предлага потенциална цел, върху която лекарите могат да се съсредотоат при пациенти със сърдечна недостатъчност.

Носителите на здрави мутантни гени, свързани с изключително дълголетие, като тези, които живеят в сините зони на планетата, често живеят до 100 и повече години и остават в добро здраве. Тези хора също така са по-малко предразположени към сърдечносъдови усложнения. Учените смятат, че генът помага за запазване на младостта на сърцата им, като ги предпазва от заболявания, свързани със стареенето, като например сърдечна недостатъчност.

В това ново проучване изследователите доказват, че един от тези здрави мутантни гени, за който преди това се оказа, че се среща особено често при столетниците, може да защити клетки, събрани от пациенти със сърдечна недостатъчност, нуждаещи се от сърдечна трансплантация.

Екипът от Бристол, ръководен от професор Паоло Мадеду, е установил, че еднократното прилагане на мутиралия ген против стареене спира разпадането на сърдечната функция при мишки на средна възраст. Още по-забележително е, че когато е даден на възрастни мишки, чиито сърца показват същите изменения, наблюдавани при възрастните пациенти, генът е превъртял възрастта на биологичния часовник на сърцето с човешкия еквивалент от повече от десет години.

Професор Мадеду, професор по експериментална сърдечносъдова медицина от Института по сърдечни заболявания в Бристол към Бристолския университет и един от авторите на изследването, обяснява: "С напредването на възрастта функцията на сърцето и кръвоносните съдове е изложена на риск. Скоростта, с която настъпват тези вредни промени, обаче е различна при различните хора. Тютюнопушенето, алкохолът и заседналият начин на живот ускоряват часовника на стареенето. Докато доброто хранене и физическите упражнения забавят часовника на стареенето на сърцето."

"Освен това наличието на добри гени, наследени от родителите, може да помогне да останем млади и здрави. Гените са последователности от букви, които кодират протеини. По стечение на обстоятелствата някои от тези букви могат да мутират. Повечето от тези мутации са незначителни; в няколко случая обаче мутацията може да влоши или подобри функцията на гена, както е при мутиралия ген против стареене, който изследвахме тук върху човешки клетки и възрастни мишки."

Тригодишното проучване е проведено и върху човешки сърдечни клетки от епруветка в Италия. Изследователи от групата MultiMedica в Милано, ръководени от професор Анибале Пука, прилагат гена в сърдечни клетки от възрастни пациенти с тежки сърдечни проблеми, включително трансплантирани, и след това сравняват функцията им с тази на здрави хора.

Моника Катанео, изследовател от групата MultiMedica в Милано, Италия, и първи автор на работата, заяви: "Установено е, че клетките на възрастните пациенти, по-специално тези, които подпомагат изграждането на нови кръвоносни съдове, наречени "перицити", са по-малко ефективни и по-стари. Като добавихме гена/протеина на дълголетието в епруветката, наблюдавахме процес на подмладяване на сърцето: сърдечните клетки на възрастните пациенти със сърдечна недостатъчност възобновиха правилното си функциониране, като се оказаха по-ефективни в изграждането на нови кръвоносни съдове."

Столетниците предават своите здрави гени на потомството си. Проучването показва за първи път, че здравословен ген, открит при столетници, може да бъде предаден на хора, които не са свързани с тях, за да защити сърцата им. Възможно е в бъдеще да бъдат открити и други мутации с подобен или дори по-добър лечебен потенциал от този на изследваната в това проучване. Професор Мадеду и професор Анибале Пука от групата MultiMedica смятат, че това проучване може да даде тласък на нова вълна от лечения, вдъхновени от генетиката на столетниците.

Професор Мадеду добави: "Нашите открития потвърждават, че здравият мутирал ген може да обърне влошаването на сърдечната дейност при възрастните хора. Сега се интересуваме дали даването на протеин вместо ген също може да подейства. Генната терапия се използва широко за лечение на заболявания, причинени от лоши гени. Въпреки това лечението, основано на протеин, е по-безопасно и по-жизнеспособно от генната терапия."

"Получихме финансиране от Съвета за медицински изследвания, за да тестваме здравословна генна терапия при прогерия. Това генетично заболяване, известно още като синдром на Хътчинсън-Гилфорд, причинява ранни стареещи увреждания на детските сърца и кръвоносни съдове. Получихме финансиране и от Британската фондация за сърдечни заболявания и Обединеното кралство за диабет, за да тестваме протеина съответно при по-възрастни и диабетни мишки."

Анибале Пука, ръководител на лабораторията в IRCCS MultiMedica и професор в Университета в Салерно, добави: "Вече е доказано, че генната терапия със здравия ген при мишки предотвратява появата на атеросклероза, съдово стареене и диабетни усложнения и подмладява имунната система.

"Сега потвърждаваме отново терапевтичния потенциал на гена/протеина. Надяваме се скоро да тестваме ефективността му в клинични изпитвания върху пациенти със сърдечна недостатъчност."

Източник: Medical Xpress