Представете си, че гледате филма „Батман“ всеки ден по 4 пъти или пътувате цели 640 км, за да стигнете до работата си. И двата варианта ще ви отнемат близо 12 часа – горе-долу толкова, колкото повечето американци и европейци прекарват в седнало положение.
Опасностите и последствията от продължителната неактивност при хората са широко известни. Прекомерното седене увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2 и други хронични заболявания, включително депресия. За да компенсират сериозните странични ефекти на уседналия начин на живот, лекарите препоръчват на възрастните хора да извършват всяка седмица най-малко по 150 минути умерени до интензивни аеробни упражнения.
Ново изследване, извършено от Държавния университет в Сан Диего и публикувано в JAMA Network Open, открива, че вършенето и на ежедневни активности с по-лек интензитет, като например домакински задачи, могат също да намалят значително риска от инсулт.
„Физическа активност с лека натовареност може да включва чистене с прахосмукачка, метене на пода, миене на колата, спокойна разходка, протягане или подхвърляне на топка – казва Стивън Хукър, декан на Колежа за здравни и човешки услуги към Държавния университет в Сан Диего и водещ автор на кохортното изследване. – Забелязахме, че и физическата активност, и заседналия начин на живот влияят независимо на риска от инсулт. Нашите изследвания показват, че стратегиите за превенция на инсулт трябва да се фокусират и върху двете."
Виж още: Ето колко крачки на ден са необходими за дълъг живот. Не, не са 10 000
Хукър и неговите колеги измерват както времето, което участниците (7600 души на 45-годишна възраст или по-стари) прекарат в заседнал начин на живот, така и продължителността и интензитета на физическата им активност. Впоследствие сравняват тези данни с това колко от тях са получили инсулт за период от 7 години.
Те откриват, че хората, които водят заседнал начин на живот и прекарват 13 или повече часа без физическа активност, са изложени на 44 процента по-висок риск от инсулт.
„Откритията са далеч по-авторитетни, тъй като активността и заседналия начин на живот са измерени с акселерометър, което предоставя значително по-точни данни от предишните изследвания, които разчитат на информация, предоставена от самите участници“, казва Хукър.
Участниците са носели акселерометър, прикачен към бедрата – това е чувствителен на движения сензор, който измерва прецизно физическата активност, както и времето, което прекарваме в седене и неактивност.
„За да имате цялостно по-добро здраве и по-здрав мозък, движете се в рамките на възможностите си и седете по-малко“, казва Хукър.
Източник: Medical Xpress
