При хората, страдащи от разстройство, свързано с употребата на алкохол, съществува постоянен порочен кръг между промените в мозъка и промените в поведението. Алкохолната зависимост може да промени сигналните пътища в мозъка, a това на свой ред това да увеличи консумацията на алкохол.
Сега учени от института „Скрипс“ разкриха нови подробности за ролята на имунната система в този цикъл. На 28 февруари 2023 г. те съобщиха в списание Brain, Behavior and Immunity, че имунната сигнална молекула интерлевкин 1β (IL-1β) присъства в по-високи нива в мозъците на мишки с алкохолна зависимост. Освен това ролята на IL-1β при тези животни се изменя и предизвиква възпаление в критични области на мозъка, за които е известно, че участват във вземането на решения.
"Тези възпалителни промени в мозъка биха могли да обяснят някои от рисковите решения и импулсивността, които наблюдаваме при хората с алкохолно разстройство", казва старшият автор Мариса Роберто, доктор на науките и професор по неврология в „Скрипс“. "Освен това нашите открития са изключително вълнуващи, тъй като предполагат, че можем потенциално да лекуваме алкохолната зависимост със съществуващите противовъзпалителни лекарства, отнасящи се до IL-1β."
Разстройството, свързано с употребата на алкохол, се характеризира с неконтролируемо и натрапчиво пиене и включва редица състояния, включително злоупотреба с алкохол, зависимост и прекомерно пиене. Изследователите вече са открили множество връзки между него и имунната система и много от тях са съсредоточени около IL-1β. Хората с определени мутации в гена, който кодира молекулата IL-1β например, са по-склонни към развитие на подобно разстройство. Освен това при аутопсии на хора, страдащи от него, са открити по-високи нива на IL-1β в мозъка.
"Подозирахме, че IL-1β играе роля при разстройството, свързано с употребата на алкохол, но точните механизми в мозъка не бяха ясни", казва първият автор Флорънс Вародаян, доктор по медицина, доцент в университета в Бингхамтън и бивш постдокторант в лабораторията на Роберто.
В новото проучване Роберто, Вародаян и колегите им сравняват зависими от алкохола мишки с животни, които пият умерено или изобщо не пият алкохол. Те откриват, че в групата на зависимите от алкохола има около два пъти повече IL-1β в медиалния префронтален кортекс (mPFC) - част от мозъка, която играе роля в регулирането на емоциите и поведението.
След това екипът доказва, че сигналите на IL-1β в алкохолнозависимата група са не само увеличени, но и коренно различни. При мишките, които не са били изложени на алкохол, както и при онези, които са изпили умерени количества, IL-1β активира противовъзпалителен сигнален път. Това от своя страна понижило нивата на инхибиторния невротрансмитер гама-аминомаслена киселина (GABA) - сигнална молекула, за която е известно, че регулира невронната активност в мозъка.
При зависимите от алкохол мишки обаче IL-1β активира провъзпалителни сигнали и повишава нивата на GABA, което вероятно допринася за някои от промените в мозъчната активност, свързани с алкохолното разстройство. Забележително е, че тези промени в сигнализацията на IL-1β при алкохолнозависимите мишки се запазват дори по време на алкохолната абстиненция.
Лекарствата, които блокират активността на IL-1β, вече са одобрени от Американската агенция по храните и лекарствата за лечение на ревматоиден артрит и други възпалителни състояния. Необходима е допълнителна работа, за да се определи дали тези съществуващи лекарства могат да бъдат полезни при лечението на разстройството, свързано с употребата на алкохол.
Източник: Medical Xpress
