Най-често се прилагат:

- интубация: интубацията представлява манипулация, която в редица случаи има животоспасяващ характер. Прилага се за осигуряване и поддържане на проходими дихателните пътища най-често при дихателна недостатъчност, тежка пневмония, тежко обостряне на подлежащи обструктивни респираторни заболявания и редица други сериозни усложнения в резултат от коронавирусната инфекция.

- механична вентилация: механичната вентилация (командно дишане, апаратно дишане) е животоподдържащо лечение в своята същност, чиято цел е осигуряване на достатъчно кислород за белите дробове, улесняване и подобряване на респираторната функция, подобряване на газообмена в белия дроб, облекчаване на респираторния дистрес. Най-често се прилага при развитие на респираторен арест, остър респираторен дистрес синдром, хиповентилация и различни по вид и тежест други усложнения, развили се в хода на коронавирусната инфекция.

- кислородна терапия: лечение с кислород се назначава най-често при респираторни усложнения в резултат от пневмония, като основната цел на терапията е облекчаване на дишането, намаляване на задуха и дихателните затруднения, намаляване риска от развитие на тежки и с дългосрочен характер усложнения.

- екстракорпорална мембранна оксигенация: може да се приложи при пациенти с дихателна недостатъчност и силно влошено състояние на основните физиологични функции и показатели, но ефективността на манипулацията все още е под въпрос

- лекарствена терапия: въпреки липсата на ефективна медикаментозна терапия на коронавирусната инфекция приложението на алфа-интерферон в комбинация с лопинавир и ритонавир (антиретровирусни лекарства, използвани при лечението на HIV инфекция) показва добри резултати при някои от пациентите с пневмония или остър респираторен дистрес синдром и се прилага в много страни. Употребата на кортикостероиди не се препоръчва, освен при наличието на строги показания и животозастрашаващо състояние (например при остър респираторен дистрес синдром), тъй като могат да доведат до допълнително влошаване състоянието на пациентите във връзка с техния имуносупресивен ефект, а антибиотици могат да се включат към комплексното лечение само при доказана вторична бактериална инфекция. Приложението на антибиотици без доказана бактериална инфекция не се препоръчва и най-вероятно ще нанесе повече вреди, отколкото ползи.

Своевременното хоспитализиране на пациентите с тежки усложнения в резултат от коронавирусната инфекция и назначаването на адекватни мерки съобразени със състоянието при отделните пациенти е в основата на подобряването на прогнозата.

Ваксина срещу COVID-19

Процесът на създаване, клинични проучвания и внедряване в практиката на ефективни и безопасни ваксини изисква достатъчно време. Бързото разпространение на инфекцията с COVID-19 е причина за насочване на усилията на редица научни и медицински работници в създаването и изпробването на различни ваксини с потенциален ефект срещу коронавирусната инфекция.

Редица препарати са обект на дълбок научен интерес, но все още никой от тях не е преминал необходимите тестове за внедряване в съвременната медицинска практика.

Различните фармацевтични компании в колаборация с научните институти са фокусирали вниманието си върху създаването на ефективна ваксина, като към момента има повече от 15 различни, потенциално ефективни ваксини, различаващи се по механизма на действие.

Дори и след създаването на ваксина, последната вероятно ще е препоръчителна предимно за рисковите групи пациенти, главно възрастни лица, хронично болни, онкологични пациенти и други.
Налице са повече въпроси, отколкото отговори по отношение на използването на ваксините като средство за предпазване от заразяване с коронавирусната инфекция.