Изследване, включващо общо 14 542 жени, открива, че дамите на средна възраст, приемащи антибиотици за най-малко 2 месеца, имат по-нисък резултат по време на когнитивна оценка, направена няколко години по-късно.
Според специалистите от Харвардското медицинско училище в Масачузетс тази връзка е странна и все още необяснена. Те обаче допълват, че тяхното изследване показва колко важно е да следим изкъсо приема на антибиотици и че е от съществено значение да разберем по-добре връзката между това, което се случва в червата ни (които антибиотиците могат да засегнат) и ситуацията в мозъка.
Множество по-стари изследвания подчертават, че чревният микробиом и мозъка са свързани. Все още обаче не знаем подробности за тази връзка. За щастие, новото изследване добавя още данни по този въпрос.
ОЩЕ ОТ #мозък
„В кохорта от над 14 000 жени наблюдавахме, че използването на антибиотици (на средна възраст) се свързва значително с последващи по-слаби резултати по отношение на глобално познание, учене и работна памет, както и на психомоторна скорост и внимание“, пишат изследователите в своя доклад.
„До колкото ни е известно, това е първото мащабно изследване на хроничната дълготрайна употреба на антибиотици и последващите познавателни способности.“
Жените в кохортата (част от дългосрочен изследователски проект, посветен на хроничните заболявания и наречен Nurses’ Health Study) пият антибиотици по най-различни причини, включително заради респираторни инфекции, зъбни проблеми, акне и инфекция на пикочния канал.
При дамите на антибиотици последващия спад в когнитивните умения се равнява на 3-4 години стандартно остаряване, сочат данните.
Когнитивните способности са оценени средно 7 години след приема на антибиотици чрез онлайн тест, който участничките попълват у дома. Той включва най-различни задачи, чиято цел да се измерят отделните аспекти на когнитивната производителност.
„Тази връзка беше свързана с по-дългата продължителност на употребата на антибиотици и се наблюдаваше дори след като бяха взети предвид редица потенциални объркващи фактори“, пишат учените.
Това изследване не успява да докаже причинно-следствена връзка – т.е. данните не показват категорично, че приемът на антибиотици води до когнитивен спад. Така например е възможно състоянията, които антибиотиците са лекували, а не самите лекарства, да водят до лек спад в когнитивните умения.
Разбира се, сегашното изследване върви ръка за ръка и с различни ограничения. Така например то не се фокусира върху конкретен тип антибиотик и разчита основно на данни за употребата на медикаментите, съобщени от самите участници. Изследването обаче е ценно, тъй като е проведено върху голям брой хора и отчита различни променливи, включително режим на хранене и прием на други медикаменти.
Изследването е публикувано в PLOS One.
Източник: Science Alert
