Изследване, включващо общо 14 542 жени, открива, че дамите на средна възраст, приемащи антибиотици за най-малко 2 месеца, имат по-нисък резултат по време на когнитивна оценка, направена няколко години по-късно.
Според специалистите от Харвардското медицинско училище в Масачузетс тази връзка е странна и все още необяснена. Те обаче допълват, че тяхното изследване показва колко важно е да следим изкъсо приема на антибиотици и че е от съществено значение да разберем по-добре връзката между това, което се случва в червата ни (които антибиотиците могат да засегнат) и ситуацията в мозъка.
Множество по-стари изследвания подчертават, че чревният микробиом и мозъка са свързани. Все още обаче не знаем подробности за тази връзка. За щастие, новото изследване добавя още данни по този въпрос.
„В кохорта от над 14 000 жени наблюдавахме, че използването на антибиотици (на средна възраст) се свързва значително с последващи по-слаби резултати по отношение на глобално познание, учене и работна памет, както и на психомоторна скорост и внимание“, пишат изследователите в своя доклад.
„До колкото ни е известно, това е първото мащабно изследване на хроничната дълготрайна употреба на антибиотици и последващите познавателни способности.“
Жените в кохортата (част от дългосрочен изследователски проект, посветен на хроничните заболявания и наречен Nurses’ Health Study) пият антибиотици по най-различни причини, включително заради респираторни инфекции, зъбни проблеми, акне и инфекция на пикочния канал.
При дамите на антибиотици последващия спад в когнитивните умения се равнява на 3-4 години стандартно остаряване, сочат данните.
Когнитивните способности са оценени средно 7 години след приема на антибиотици чрез онлайн тест, който участничките попълват у дома. Той включва най-различни задачи, чиято цел да се измерят отделните аспекти на когнитивната производителност.
„Тази връзка беше свързана с по-дългата продължителност на употребата на антибиотици и се наблюдаваше дори след като бяха взети предвид редица потенциални объркващи фактори“, пишат учените.
Това изследване не успява да докаже причинно-следствена връзка – т.е. данните не показват категорично, че приемът на антибиотици води до когнитивен спад. Така например е възможно състоянията, които антибиотиците са лекували, а не самите лекарства, да водят до лек спад в когнитивните умения.
Разбира се, сегашното изследване върви ръка за ръка и с различни ограничения. Така например то не се фокусира върху конкретен тип антибиотик и разчита основно на данни за употребата на медикаментите, съобщени от самите участници. Изследването обаче е ценно, тъй като е проведено върху голям брой хора и отчита различни променливи, включително режим на хранене и прием на други медикаменти.
Изследването е публикувано в PLOS One.
Източник: Science Alert
