Скорошно проучване показа, че нанопластмасата - пластмасови частици с размер по-малък от 0,001 милиметра - влияе върху способността на организма да усвоява антибиотици и дори може да доведе до развитието на бактерии, устойчиви на антибиотици, предава New Atlas.
С помощта на сложни модели на молекулярните структури на обикновените пластмаси, използвани в ежедневието, полиетилен (PE), полипропилен (PP), полистирен (PS), както и найлон 6,6 (N66), изследователи от Виенския университет, Университета в Бон и Университета в Дебрецен откриват, че нанопластмасите могат да се свързват на молекулярно ниво с антибиотика тетрациклин, като влошават или дори напълно блокират способността на организма да усвоява части от него.
Тетрациклинът е разпространен антибиотик с широк спектър на действие, използван за лечение на различни заболявания - от сифилис до бактериални инфекции на кожата и белите дробове. Симулираното отгряване включва нагряване на молекули, което ги възбужда, а след това – охлажда. По този начин се търси най-стабилното им състояние - например онова, в което се образуват отново по естествен път. В този случай след отгряването молекулите на нанопластмасата са физически свързани с тези на тетрациклина.
Лукас Кеннер от Виенския университет изказва теорията, че струпванията на концентрирани, неабсорбирани антибиотици, прикрепени към повърхността на нанопластмасите, биха могли да осигурят идеалната среда за развитие на резистентност на бактериите към лекарствата.
„Връзката с найлона беше особено силна - казва Кенер, който коментира опасностите в закрити помещения. - Натоварването с микро- и нанопластмаси там [на закрито] е около пет пъти по-голямо, отколкото на открито. Найлонът е една от причините за това: той се освобождава от текстила и попада в организма например чрез дишането“.
Симулации на системите тетрациклин-пластмаса с течение на времето и как антибиотикът се свързва с нанопластмасите. Източник: Nature
Ежедневните продукти, произведени от PE, PP, PS и N66, се разграждат до нанопластмаси под въздействието на слънчева светлина, химикали и чрез доброто старо физическо износване - разпадат се на части, които дори не виждаме, докато ги ядем, пием и вдишваме. Някои от тях просто поглъщаме през кожата си.
Дългосрочните ефекти на нанопластмасите все още не са напълно изяснени, тъй като изследванията на въздействието им върху човешкото здраве са сравнително нови. Учените се стремят да разкрият дългосрочните им ефекти не само върху хората, но и върху екосистеми като морските и сухоземните местообитания.
Това, което знаем, е, че миниатюрният размер на нанопластмасите може да им позволи да взаимодействат с телата ни на клетъчно ниво, като дори са способни да преминат през кръвно-мозъчната бариера, която отговаря за недопускането на чужди вещества, като големи молекули, токсини и патогени.
Можем само да се надяваме, че рано или късно ще успеем да намерим просто решение за справяне с микро- и нанопластмасите. В момента тестовете, проведени по-рано тази година сред трима водещи американски търговци на бутилирана вода, показват, че в една бутилка има средно около четвърт милион откриваеми частици нанопластмаса.
Проучването е публикувано в списание Nature.
