Синдромът на внезапната детска смърт (СВДС) е случай, при който смъртта на видимо здраво бебе преди първия му рожден ден остава необяснена дори след задълбочено разследване. Тя обикновено настъпва, когато бебетата спят.
Макар и рядко срещан, днес това е водещият случай на постнеонатална смърт при бебетата в САЩ, като се среща при 103 от 100 000 живородени деца годишно. Въпреки първоначалния успех на националните кампании за обществено здраве, насърчаващи безопасна среда за сън и по-здравословни позиции за сън на бебетата през 90-те години на миналия век в Съединените щати, процентът на случаите остава същият през последните три десетилетия.
Изследователите събират тъкани, свързани със смъртни случаи на бебета между 2004 и 2011 г. След това те изследват мозъчните стволове на 70 бебета, починали през този период, и ги тестват за наличие на устойчиви аномалии.
Те установяват, че рецепторът за серотонин 2А/С е променен в случаите на внезапна детска смърт в сравнение с контролните случаи на детска смърт. Предишни изследвания при гризачи показват, че 2А/С рецепторната сигнализация допринася за възбуждането и автореанимацията, като защитава кислородния статус на мозъка по време на сън. Това ново изследване подкрепя идеята, че биологична аномалия при някои бебета ги прави уязвими към смърт при определени обстоятелства.
Изследователите смятат, че синдромът на внезапната детска смърт се появява, когато три неща се случат заедно: детето е в критичен период на кардиореспираторно развитие през първата си година, то е изправено пред външен стресов фактор, като позиция за сън с лице надолу или споделяне на легло, и има биологична аномалия, която го прави уязвимо към дихателни предизвикателства по време на сън.
"Представената работа надгражда предишно проучване на нашата лаборатория и на други, показваща аномалии в серотонинергичната система на някои бебета със СВДС", казва водещият автор на статията Робин Хейнс.
"Въпреки че сме установили аномалии в серотониновия 2А/С рецептор при СВДС, връзката между аномалиите и причината за смъртта остава неизвестна."
"Нужно е да се извърши още доста работа, за да можем да определим последиците от аномалиите в този рецептор в контекста на по-голямата мрежа от серотонинови и несеротонинови рецептори, които защитават жизненоважни функции в контрола на сърцето и дишането при предизвикателства. Понастоящем не разполагаме със средства за идентифициране на бебета с биологични аномалии в серотонинергичната система. Ето защо спазването на практиките за безопасен сън остава от решаващо значение."
Изследването е публикувано в Journal of Neuropathology & Experimental Neurology.
Източник: Medical Xpress
