Най-важното:

- Какво представлява периферната нервна болка?

- Как се заражда в нашето тяло; устройство на нервната система

- Уврежданията на периферната нервна система и качеството на живот

- Стратегии за добро нервно здраве: хранене и физическа активност

Случвало ли ви се е да докоснете леко пръста си до горещ тиган и веднага да го дръпнете? Или пък сте седели със скръстени крака толкова дълго, че сте започнали да усещате странно боцкане като от иглички при изправяне? Ако отговорът е „да“, значи сте изпитали пряко какво се случва при проблем със сложно устроената комуникационна система на тялото ви—периферната нервна система (ПНС).

Нашата ПНС, състояща се от всички нерви извън главния и гръбначния мозък, работи като куриер, който пренася важна информация между тялото и мозъка. Когато работи правилно, тя осигурява нашата безопасност и оптималната функция на органите ни. Когато обаче настъпи някакво увреждане, елементарни дейности от живота могат внезапно да се превърнат в предизвикателство. Това състояние се нарича болка в периферните нерви или периферна невропатия.

Въпросът е как болката в периферните нерви влияе на качеството на живота ни и какво можем да направим по въпроса. След това кратко въведение в тематиката ще можете да отговорите на този въпрос и да си обясните сложните термини, които често чуваме в реклами или от лекуващите ни лекари.

Устройство на нервната система

Можем да си представим нашата нервна система като една сложно устроена и изключително ефективна командна централа, която обслужва всичката комуникация в тялото ни. За да комуникира един орган с друг, т.е. една клетка с друга, е необходима свързваща система за пренасяне на съобщения—нервната система. Тя се състои от два основни отдел: централна нервна система (ЦНС) и периферна нервна система (ПНС).

Централна нервна система: командният център

ЦНС, състояща се от главния и гръбначния мозък, е главното звено—тя е централата на нашата система. Представете си я като генералния щаб в една армия, който обработва получената информация, донесена от фронта, и издава команди на нейна база.

Ето как точно става това:

Главният мозък взима решенията. Той е като генерал, който непрекъснато обработва постъпващата информация, осмисля я и след това издава подходяща за ситуацията заповед. Например, като докоснете нещо горещо, главният мозък е този, който ви казва: "Това е опасно, дръпни си ръката!".

Дори най-добрите генерали обаче се нуждаят от надеждни помощници и точно тук се намесва нашият гръбначен мозък. Можете да си го представяте като основен канал, магистрала, по която се пренасят съобщенията (нервните импулси) към и от главния мозък. Когато той вземе някакво решение, заповедта се предава към помощник в гръбначния мозък, който, от своя страна, предава заповедта към мястото на изпълнение (например мускулите на ръката, която е докоснала горещия котлон).

Периферна нервна система (ПНС)

От ЦНС се отделя периферната нервна система—мрежата от комуникационни връзки. Ако ЦНС е генералният щаб на армията, то ПНС се състои от всички пратеници на щаба, които усърдно доставят съобщения (нервни сигнали)  до съответните изпълнители, понякога на много големи разстояния. ПНС е разделена на две основни части: сетивен отдел и двигателен отдел.

Сетивен отдел

Това е алармената система в тялото. Този отдел съдържа сетивни нерви, които събират информация от цялото тяло (например за температура, болка и натиск) и я изпращат нагоре към мозъка. Това са все едно разузнавачите на бойното поле, които наблюдават случващото се и изпращат актуална информация към генералния щаб.

 Двигателен отдел

Това подразделение действа спрямо заповедите, изпратени от главния и гръбначния мозък. След като главният мозък е осмислил информацията, предадена от сетивния отдел (разузнаването), той изпраща заповеди до нервите от двигателния отдел. Това подразделение се разделя допълнително на две части:

 - Соматична нервна система: Тя контролира нашите доброволни движения. Например, когато решите да вдигнете чаша кафе, соматичната система е тази, която предава командата от мозъка към мускулите на ръката ви.

- Автономна нервна система: Тя контролира неволевите действия, като сърдечния ритъм, храносмилането и дишането. Тя работи тихо зад кулисите, грижейки се всички важни дейности да вървят гладко, за да не е необходимо съзнателно да го правите вие. В противен случай щеше да се налага постоянно да карате сърцето си да бие или дробовете ви да поемат въздух!

Без добре функционираща ПНС нашата ЦНС би била като генерал без армия или поща без пощальони. Не бихме могли да възприемаме света около нас или да движим телата си. Сърцата ни не биха могли да бият правилно и нямаше да можем да усвояваме правилно храната.

Периферната и централната нервна работят в перфектна хармония, гарантирайки, че съобщенията в тялото ни се изпращат, доставят и на тях се реагира ефективно. Тази сложна комуникационна мрежа ни позволява да взаимодействаме със заобикалящия ни свят, да реагираме на промените и да живеем пълноценно. Така че поддържането на здравето на нервите ни не е просто начин да намалим дискомфорта и болката. Запазването на тази невероятна система е от първостепенно значение за нашето съществуване.

Уврежданията на ПНС и качеството на живот

Какво се случва, когато в тази добре смазана машина се появи повреда? Как се чувстваме, когато вестоносците (нашите нерви) отказват да пренасят сигнали или пък решават да „лъжат“ и да пращат неверни съобщения?

Най-просто казано, тогава изпитваме нервна болка. Увреждането на нервите може да се дължи на безброй причини. Травми, инфекции, излагане на токсини и заболявания като диабет или автоимунни състояния, всички те потенциално могат да увредят нервите сигнали.

Типичните признаци и симптоми могат да включват изтръпване, мравучкане, усещане за убождане, изключителна чувствителност при допир и пареща болка. При някои хора се наблюдават временни симптоми, които отшумяват от само себе си, докато при други се стига до хронични проблеми, които продължават с месеци или дори години.

Всяка форма на увреждане на ПНС може значително да повлияе на качеството ни на живот. Хроничната болка и дискомфорт могат да доведат до проблеми с подвижността, което прави ежедневни дейности като ходене, писане или дори държане на чаша кафе много трудно. Липсата на правилна сензорна обратна връзка може да доведе до проблеми с равновесието, което увеличава риска за падания и наранявания. Сънят също може да бъде засегнат, което води до умора и нарушения в настроението. Освен това хроничната болка може да има трайни последици за психичното здраве, като увеличава риска за тревожност и депресия.

Описаните последици от увреждането на ПНС са причината много медицински специалисти предписват хранителни добавки като Fenaxon, за да се осигури пълноценна грижа за здравето и оптималната ѝ функция. Но кои фактори точно благоприятстват здравето на нервите и как една хранителна добавка може да ги допълни или подсили?

Стратегии за добро нервно здраве

За да поддържаме този нервната система в най-добра възможна форма, можем да следваме определени стратегии. Нека кои са те и как допринасят за здравето на нервите.

Храна за нервите

Добре балансираното хранене е от жизненоважно значение за здравето на нервите, тъй храната, която приемаме, служи като гориво за всяка система, в това число и нервната. Някои витамини и минерали са особено важни:

Витамини от група В

Тези витамини (В1, В6 и В12) са „суперхраните“, когато става въпрос за здравето на нервите. Те помагат за създаването и поддържането на защитното покритие около нервните влакна, известно като миелинова обвивка. Тя е аналогична на изолацията около електрическите проводници и осигурява безпроблемно и бързо придвижване на сигналите. Без този защитен слой нервите не могат да функционират оптимално. Храните, богати на витамини от група В, включват зеленолистни зеленчуци, пълнозърнести храни и постно месо.

Витамин Е

Той е мощен антиоксидант и допринася за предпазване на нервите от увреждане, причинено от вредни молекули, известни като свободни радикали. Радикалите са вредни вещества, които възникват вследствие на нормалната дейност на организма. Антиоксидантите са като специален бодигард за нервите ви, които обезвреждат токсичните радикали. Можете да си набавяте витамин Е от храни като ядки, семена и зеленолистни зеленчуци.

Омега-3 мастни киселини

Те помагат за намаляване на възпаленията, които са вредни за нервите, както и за всеки друг орган. Храните, богати на омега-3, включват мазна риба (например сьомга), орехи и ленено семе.

Физическа активност за здравето на нервите: стратегия с дълготрайни ползи

Редовната физическа активност е друг важен елемент в грижата за здравето на нервите. Упражненията не само ни поддържат във форма; те подпомагат доброто състояние на нервната ни система по няколко начина:

Подобряване на кръвообращението

Физическата активност помага за по-ефективното изпомпване на кръвта в тялото, което гарантира, че нервите ни получават кислорода и хранителните вещества, от които се нуждаят, за да функционират оптимално.

Поддържане на здравословно тегло

Упражненията допринасят също за поддържане на здравословно тегло, което е от съществено значение за предотвратяване на заболявания като диабет. Диабетът е водеща причина за увреждане на периферните нерви, така че превенцията му е от решаващо значение за здравето на нервите.

Намаляване на стреса

Честата физическа активност може да доведе и до намаляване на нивата на стрес, което е от полза за цялостното здраве на нервите. Дейности като йога, аеробика и колоездене са особено полезни, тъй като са щадящи за тялото и същевременно предлагат отлични ползи за намаляване на стреса.

Хроничният стрес е скрит враг, който подкопава здравето на нервите ни, без дори да го осъзнаваме. Хормоните на стреса могат да обострят болката и да забавят оздравяването, като по този начин влошават здравето на нервите. Освен спорта техники като медитация и упражнения за дълбоко дишане могат да помогнат за справяне със стреса, създавайки по-благоприятна среда за здравето на нервите.

Хранителни добавки

Хранителните добавки могат да осигурят на нервите ви допълнителна хранителна подкрепа. Някои хранителни добавки съчетават основните витамини и хранителни вещества, за които е известно, че подпомагат здравето на нервите.

Като прилагаме изброените стратегии, можем активно да допринесем за здравето на нервите си и да помогнем на забележителната комуникационна система на тялото ни да продължи да работи по най-добрия начин.

В забързаното ежедневие обаче не всеки има възможността да следва описаните стратегии на 100%. Тук се намесват хранителните добавки. Fenaxon съдържа изброените по-горе витамини от група В, както и други антиоксиданти, които спомагат за доброто здраве на периферните нерви. Добавките от рода на Fenaxon са предназначени да допълват здравословното хранене и физическите упражнения, осигурявайки допълнителната подкрепа, от която нервите се нуждаят, за да останат здрави и да функционират оптимално.

В заключение

Качеството на живота ни е неразривно свързано с доброто функциониране на тялото. ПНС играе ключова роля в тази функционалност, грижейки се за комуникацията на различните елементи в тялото. Следователно е изключително важно да се грижим за здравето на нервите си.

 Всяка от изброените стъпки може да допринесе значително за поддържането на здрава нервна система—от балансирания хранителен режим и редовни физически упражнения до намаляването на стреса и приема на хранителни добавки. Всяка промяна започва отнякъде. Можете да направите първата крачка още днес и да отдадете на тялото си грижата и вниманието, които то заслужава.

_________________________________________________________________________

ЧЗВ:

Може ли периферната нервна болка да доведе до по-сериозни заболявания?

Въпреки че самата периферна невропатия е сериозно състояние, което може да повлияе на качеството на живот, тя може също да доведе до други усложнения:

- Ако периферната невропатия засяга краката, изтръпването може да ви накара да не усещате наранявания. Ако не се лекуват, тези рани могат да се инфектират и евентуално да се наложи ампутация, ако инфекцията стане тежка.

- Изтръпването и загубата на чувствителност могат да променят усещането ви за равновесие.

- Може да не почувствате температурни промени или болка в части от тялото си, които са изтръпнали поради невропатия. Това може да доведе до случайни изгаряния или травма на кожата.

- С течение на времето периферната невропатия може да доведе до атрофия на мускулите, особено ако са засегнати двигателните нерви.

Как мога да диагностицирам периферната нервна болка? Ами ако е нещо друго?

Диагнозата на периферна невропатия често включва комбинация от прегледи и специфични диагностични тестове и трябва да се извършва от специалист:

- Специалистът първо ще ви попита за симптоми, включително тяхното начало, продължителност, лична и фамилна история на неврологични заболявания. След това лекарят ще направи физически преглед, който може да включва тестване на вашите рефлекси, мускулна сила, способност да усещате определени усещания и вашата поза и координация.

- Неврологичните тестове могат да включват електромиография (ЕМГ), която измерва електрическата активност на вашите мускули и изследвания на нервната проводимост, които измерват колко добре и колко бързо нервите могат да изпращат електрически сигнали.

Мога ли напълно да се излекувам от периферната нервна болка?

- Дали периферната невропатия може да бъде излекувана зависи от основната причина. В някои ситуации лечението на състоянието, което причинява невропатията, може да доведе до разрешаване на симптомите. Например, ако периферната невропатия е причинена от дефицит на витамин, тогава попълването на липсващия витамин може да разреши симптомите. По същия начин, ако лекарството, което приемате, причинява невропатията, спирането или смяната на това лекарство може да облекчи проблема.

Въпреки това в много случаи, особено когато невропатията се дължи на хронично заболяване като диабет или автоимунно заболяване, периферната невропатия не може да бъде напълно излекувана. Но това не означава, че нищо не може да се направи—може да се постигне много напредък в справянето със симптомите и подобряването на качеството на живот. Така че, докато „излекуване“ може да не винаги е постижимо, може да се направи много, за да се управляват симптомите, да се забави прогресията и да се поддържа високо качество на живот.