Подробен преглед на минималните разлики в нивата на специфични протеини в кръвта позволява на изследователите да идентифицират потенциални ранни предупредителни признаци за деменция.
"Тези открития са на път да доведат до значителни последици за скрининга на хора с висок риск от деменция и за ранна интервенция", пишат в статията си неврологът от Университета Фудан Ю Гуо и колегите му.
На фона на постоянно нарастващите нива на деменция в световен мащаб и липсата на лек една система за ранно предупреждение би могла спомогне за забавяне на развитието на болестта при милионите хора, които ще се окажат с това изтощително състояние в бъдеще.
Затова Ю Гуо и екипът му сравняват 1463 вида плазмени протеини, открити в кръвните проби на 52 645 възрастни без диагноза деменция от Биобанката на Обединеното кралство. Това разкрива общите промени в кръвния серум на 1417 пациенти, които по-късно ще развият един от няколкото различни вида деменция, включително болестта на Алцхаймер, в продължение на 14 години.
Промените в концентрациите на четири специфични протеина са последователно налични в плазмата на пациентите, които ще бъдат диагностицирани с деменция.
Те включват глиален фибриларен киселинен протеин (GFAP), неврофиламентен лек полипептид (NEFL), растежен/диференциращ фактор 15 (GDF15) и латентен трансформиращ растежен фактор бета-свързващ протеин 2 (LTBP2).
GFAP е протеин, свързан с деменцията, който се намира в клетките, поддържащи невронната система. Изследователите предполагат, че има редица причини, поради които наличието на тези протеини в кръвния поток има отношение към деменцията, включително дисфункция на кръвно-мозъчната бариера, възпаление или друга смърт или увреждане на нервите.
"Лицата с по-високи нива на GFAP са били 2,32 пъти по-застрашени от развитие на деменция", обясняват Гуо и колегите му.
Преди това по-малки проучвания са идентифицират плазмени протеини като потенциални биомаркери за риска от деменция, но те често сравняват хора с деменция и хора без деменция. Тази тактика не идентифицира промените, които настъпват преди появата на деменция, нито разкрива кои биомаркери имат най-голяма прогностична сила. Мащабният и дългосрочен характер на данните, използвани в работата на Гуо и екипа, разрешава тези ограничения.
Забележително е, че GFAP и LTBP2 са високоспецифични за предсказване на деменция, но не и за NEFL и GDF15.
Те установяват, че нивата на GFAP и NEFL в кръвната плазма на пациенти с бъдеща деменция започват да се променят до десетилетие преди появата на ясни симптоми на заболяването.
"Комбинирането на GFAP с основни демографски показатели дава възможност за така необходимото прогнозиране на деменция дори повече от 10 години преди поставянето на диагнозата", обобщават изследователите.
Прилагането на тази комбинация от показатели върху подгрупа от данни довежда до точни прогнози.
Ако един прост кръвен тест може действително да разкрие риска от деменция при някого, то лекарите ще имат потенциалната възможност да забавят развитието ѝ с помощта на най-различни ранни интервенции – от по-добра диета до предписване на физически и умствени дейности.
Това изследване е публикувано в Nature Aging.
Източник: Science Alert
