Разбира се, с времето ние просто отвикваме да прощаваме. Каквато и обида да ни нанесе някой човек – за нищо на света няма да му простим, завинаги ще го зачеркнем от живота си. Започва война на самолюбието. Защо? Защото, когато не прощаваме, укрепва чувството ни за собтвената ни важност. Мнението звучи много по-тежко, ако заявим: „Каквото и да става, никога няма да му простя! Такова нещо не се прощава!“ Но реалният проблем е в гордостта. Гордостта и самовлюбеността ни карат да наливаме масло в огъня на нанесената обида, постоянно да си напомняме, че е невъзможно да простим това!
Освен това, ние привикваме да страдаме само за това да накажем този, който ни е обидил. Държим се като малки деца, които истерично крещят само за да привлекат внимание към себе си.
Причиняваме си болка, заявявайки: „Виждаш ли какво правя заради теб!“ Шегата настрана, но именно това се случва.
Захвърлете на боклука самолюбието си, хвърлете го! Забравете за собствената си важност и просто поискайте прошка. Отначало съставете списък на всички, от които трябва да поискате прошка според вас, а след това се извинете на всеки.
Ако нямате време да се видите с някой или възможност да му позвъните, помолете за прошка в молитвите си или насън.
След това направете списък на всичко, които са ви обидили – тези, които трябва да ви поискат прошка.
Простете на всички, осъзнайте: каквото и да са направили, вие нямате нищо общо. Помнете, че всеки сънува своя собствен Сън.
Рано или късно ще разберете, че трябва да простите на себе си за всички рани и гняв, за всички страдания, които сте си причниили, създавайки именно такъв сън.
И когато си простиш, настъпва хармония със себе си, укрепва любовта към самия себе си. Това е висшата прошка – когато, най-накрая, простиш на самия себе си.
Вярванията за това какво е добро и зло предизвикват срам за това, което смятаме за глупаво. Ние се признаваме за виновни, уверени сме, че заслужаваме наказание и се караме със себе си.
Убедени сме, че направеното от нас е толкова мръсно, че имаме нужда от очистване. А ако искрено вярваш, то – „Да бъде Твоята воля“ – става съвършено реално. В този смисъл ние творим своята карма и сме длъжни да се разплащаме с това, което сме създали като свое вярване.
Това за пореден път показва колко сме могъщи. Така че да се избавиш от старата карма е просто: достатъчно е да се отхвърли тази гледна точка, да се откажеш да вярваш в нея – и кармата вече я няма.
Не е необходимо да страдате, не е необходимо да се разплащате за каквото и да било: край. Точка.
Ако можете да си простите, кармата изчезва. От този момент нататък сякаш животът ви започва отначало.
Превод от руски Таня Темелкова / My-spirala.net
