Аз лично не печеля нищо от това, че уча и преподавам Кабала, защото продължавам да живея в един разбит свят. В същото време съществува вътрешна криза в индивида и тя също е глобална. Живеем в свят, в който всичко е свързано. Ние сме тези, които делят науките на физика, химия, биология, астрономия, а всъщност става въпрос само за една-единствена обща наука. Природата е една, но понеже не сме способни да я възприемем, трябва да я разделим на части. Но това е наша грешка и се отнася за всеки аспект от живота. Често казваме, имам проблем с възпитанието на детето или имаме проблеми с екологията, все едно че става въпрос за две несвързани неща. Чрез Кабалата обаче човек може да постигне духовен успех. Когато научи какво представлява системата, той се вижда като интегрираща част от нея, започва да чувства и да живее по този начин. И това му дава усещането за оптимизъм. Започва да възприема природата като единствена, безкрайна и вечна.

- Оптимист ли сте за това, което може да се постигне чрез Кабала?

Не само съм оптимист, а съм напълно сигурен, че това ще се случи, въпросът е кога. Нямам съмнения, че хората ще открият Кабалата като метод за „самопоправка”, с който да се издигнат над личното си его и да стигнат ниво на съвместно участие. Колкото повече изтласкваме напред нашия егоизъм, толкова повече проблеми ще имаме. Масите ще напреднат, иначе няма да са в състояние да продължат съществуването си с тези проблеми.

- Има много известни гурута, като Дийпак Чопра, Робин Шарма, Ошо. Какво мислите за тях?

Срещал съм се с някои от тях. Не открих у тях някаква специална мистика. Човечеството трябва да прескочи фазата на вяра в тези методи, които приема най-вече поради липсата на други опции. Те са временни, преходни течения, които ще се изчерпят, защото в тях няма доказателства, а само вътрешно психическо успокоение и възнаграждение. Човек не може да остане там завинаги, защото егото му продължава да расте и да иска доказателства. И все пак тези теории, както и религиите, вярванията, ученията, всичко това е на правилния път, за да подготвя хората за нещо истинско. Изпитвам уважение включително към филми като „Матрицата”, защото развиват човешкото съзнание. Казват на хората: вижте, може да има нещо отвъд това, което в момента можем да възприемаме.

Ивайло Харалампиев