Внушителната стратиграфия на Гьобекли тепе свидетелства за многовековната човешка дейност на обекта, като началото на градежа е положено още от Епипалеолита и Неолита (пред-керамичен период) от X хил. пр.н.е. Най-ранните фази предшестват находките от Невали чори, а в по-късните се установява несъмнено сходство. Снимка: acsen / Shutterstock
Чували ли сте за Гьобекли тепе? Това е една от най-мистериозните структури, създавани някога от човека. Тя се намира в Южна Турция и представлява серия от сглобени една за друга овални стени и колони или монолити, изрисувани предимно с животни.
Най-древният мегалит в света
Възрастта на Гьобекли тепе е поне 12 000 години, не по-малко от IX хилядолетие до новата ера. Градежът има кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20) с релефи на каменните колони, предствляващи обикновено някакви животни. Комплексът е засипан с пясък в VIII хилядолетие до новата ера.
Вероятно представлява върхът на Месопотамскта цивилизация.
Какво е почитано там? Къде са отишли хората? Може би никога няма да научим,
но археолозите работят здраво по въпроса.
Гьобекли тепе е известен на археолозите още от началото на 1960-те години, но не се знае истинската му значимост. Предполага се, че обектът под хълма е византийско гробище. Едва след като през 1994 г. местен овчар разкопава една от колоните и открива релеф на странно животно, започват разкопки от организирани от Немския археологически институт в сътрудничество с музея в Шанлъурфа. Скоро става ясно, че се касае за находки от каменния век. Досега са разкопани само 5% от целия комплекс.
Немският археолог Клаус Шмид предполага, че Гьобекли тепе представлява древно култово съоръжение. Изграждането му започва още през мезолита и продължава няколко хилядолетия. След края на VIII хил. пр.н.е. е бил зарит и изоставен.
Във всички други посоки планинският хребет е покрит св стръмни склонове и скали. На върха на билото, археолозите са откриват много доказателства за човешко присъствие през различни епохи. Разкопки са проведени на южния склон на хребета и контролно, а също и на запад от черничевите дръвчета, където са открити следи от ислямско поклонение, но археологически находки са намерени из цялато плато.
Снимка: CigaHagi / Shutterstock.com
Снимка: acsen / Shutterstock
Каменните кариери са експлоатирани не само през Неолита, но и през Античността. В южната част на платото са издълбани четири 10-метрови канали, интерпретирани като останки от древна каменоломна, от която са взети правоъгълни блокове за градежа на Гьобекли тепе. От тази кариера са добити вероятно каменните блокове вградени в квадратна сграда на комплекса, от която сега са запазени само основите. Предполага се, че това са останки от римска кула, която е принадлежала към Limes Arabicus (пустинната граница на Римската империя към провинция Arabia Petraea). Това обаче не е потвърдено със сигурност в този момент.
Снимка: M Selcuk Oner / Shutterstock.com
Според Шмид сравнителните и стилистичните анализи на находките от обекта доказват, че се касае именно за древно религиозно съоръжение, което е било посещавано от поклонници идващи от територии отдалечени на 160 км. Предположения, свързващи символите и ориентация на мегалитните находки с конфигурациии от звездното небе, за сега остават по-скоро спекулативни.
Снимка: lacertian style / Shutterstock
