За да достигнат до тези частици от познанието за първите обитатели, археолозите не работят сами. За целта е създаден интердисциплинарен екип, в който са включени още антрополози, палеоботаник, специалист по кремъчна индустрия, палеозоолог и тафоном – човек, разчитащ следите, оставени върху костите вследствие на човешка намеса. Действайки всеки в своята област, специалистите вече имат информация какви култури са отглеждали първите земеделци, каква дървесина са ползвали при строителството на жилищата, кои животни са опитомили и до каква степен. Те знаят дори и такива пикантерии от живота на древните като тази, че правили вино от  добре узрелия и ферментирал плод на дряна. Тайната издало голямото количество костилки, открити в първата сграда. Освен че са пили от божествената напитка, “местните” са използвали в битието си един вид психотропно растение, на чиито следи се натъкнал палеоботаникът. 

Всички тези факти сочат, че това са първите носители на производяща икономика и представители на най-ранната европейска цивилизация!

И все пак кои са били тези хора?

През втората половина на миналия век сръбският учен Милутин Гарашанин лансира своята теория за т.нар. Дунавски път на разселване на първата земеделска цивилизация. Тръгвайки от Мала Азия, тези хора достигат по Средиземноморското крайбрежие до реките Струма и Вардар. Оттам те се придвижват на север до поречието на р. Морава, където изграждат много селища, и по Дунав първите обитатели тръгват в посока към Черно море. Селището при Оходен само доказва тази теория, като дава немалко паралели със селищата по река Морава и показва, че е част от тази най-ранна европейска цивилизация.

Нещо повече - археолозите намират тук представители на тази цивилизация! Гробовете, на които попадат, са разположени в чертите на селището и между жилищното пространство, което говори за много силен култ към родовата памет. Но тези гробове не са разпръснати върху цялата площ на обиталището, а представляват някакъв сакрален център в него, чието значение ще продължава да се тълкува и за в бъдеще.

До миналата година археолозите откриват три женски погребения, което дава повод на медиите да съобщят за откритото най-ранно селище на амазонките. Но през юни тази година те попадат и на представител на мъжкия пол. Всички те са погребани в характерната за този период ембрионална поза (хокер), с лице, обърнато да посреща изгрева, което пък намеква и за култа към Слънцето.

Тодорка и Христо – новите обитатели на Историческия музей във Враца.

Когато през 2004 г. археолозите намират първите човешки останки в това селище, за да избегнат неудобството да ги наричат “скелета”, “костните останки” и т.н., решават, че той, в случая тя, трябва да си има име, което да я съпътства в публичното пространство. От този момент насетне екипът се превръща в кръстник на отдавна живелите и безименни за нас хора. Така след 8 хиляди години се „ражда” Тодорка.