Тя учи, че чипият нос е белег на лекомислените и съблазнителите, а тънкият гърбав нос издава алчните и ревнивите. Плътните устни говорят за страстна природа, особено в комбинация с широки ноздри, дългият прав нос и високото чело са сигнал за силен ум и благородство. Много от тези твърдения на античната физиогномика са се превърнали в популярни предразсъдъци и са оставили отпечатъка си в думи като „високочел”, които днес използваме, без да се замисляме.
Наред с хиромантията (науката за гледане на ръка) физиогномиката се изучава в много средновековни университети.
През 1531 г. Хенри VІІІ забранява преподаването на тези дисциплини.
„Не се занимавам с физиогномика... тези химери нямат научно основание”, казвал Леонардо да Винчи – геният, за когото човешките пропорции са ключ към изкуството. Зад одухотворените лица в картините му стоят детайлни скици, на които с научна точност са отбелязани съотношенията между частите.
Съвременниците му били на друго мнение. Физиогномиката на Джанбатиста дела Порта (1535–1615), снабдена с подробни илюстрации, показващи приликата на човешките лица с различни животни, бързо се превърнала в настолна книга. „Празен и вял е погледът на човека-вол – пише Дела Порта. – Неговият плосък и голям нос стърчи върху лицето дори по-ясно, отколкото при животинския му двойник, като показва безсрамие и слабоумие.”
Човекът-лъв
с гъсто обрасла коса и широки ноздри е изпълнен с благородство и героизъм, а профилите на Платон и Данте са сравнени с този на хрътката, чието широко чело е белег за силен ум и любознателност. От книгата на Дела Порта и от древните физиогномики заимства идеите си Йохан Каспар Лафатер, човекът, който популяризира физиогномиката в модерните времена. През 1772 г. цюрихският пастор, който за кратко е бил приятел на Гьоте, издава съчинението „Физиогномични фрагменти”. То бързо набира популярност и поражда разгорещени дискусии в научните среди.
