1. Животът на мъжете се управлява от ограничителни ролеви очаквания, колкото и животът на жените.
Ние сме наследили свят, в който първичната стойност на мъжа е да защитава родината си и да поддържа семейството си. Това може да са благородни роли, но все пак са роли, а не мъжът като цяло. Никой нормален мъж днес не вярва, че притежанието на красива жена, мощна кола в гаража и ваканция на морето са сбор на ценното в живота му. Но мнозина все още служат на тези ценности, понеже не познават други.
Мъжете все още носят тежък икономически товар, например те трябва постоянно да се борят за печелене на пари с достойнство и с цел. И все повече трябва да искат да рискуват всичко, за да запазят това, което е останало от душата им.
За да започнат процеса на оздравяване, мъжете трябва да са честни към себе си, да си позволят чувствата, които мислят, че не могат да си позволят. Трябва да признаят, че не са щастливи въпреки всичко постигнато. Трябва да приемат, че не знаят кои са и какво трябва да направят, за да се спасят.
Първата стъпка към оздравяване е най-трудна. Мъжете трябва да спрат да се самозалъгват, както и да се лъжат един другиго, и трябва да позволят тяхното нещастие да стане осъзнато. Трябва да признаят, че въпреки най-добрите намерения животът им протича погрешно и че от този момент нататък носят отговорност за промяната.
2. Животът на мъжете се управлява от страх.
Всеки живот се управлява от страх до известна степен, но при мъжете той е твърде дълбок. Жените притежават огромното културно предимство на емоционална честност. Мъжете се плашат от силата на майчиния комплекс и се опитват или да се харесат на жените, или да ги доминират. Мъжете се страхуват от други мъже, защото са възприели състезателни роли; другият мъж се възприема като враг, а не като брат. Мъжете се страхуват, защото знаят, че светът е голям и опасен, и непознаваем. Вътрешно се чувстват като деца и корабчето, което са пуснали в тъмното и бурно море е наистина много крехко. Жените също знаят това, но те могат да го признаят на себе си и на други жени.
Мъжете имат странното схващане, че не трябва да се страхуват, че тяхната задача е да покорят природата и себе си. И наистина, мъжете са направили невероятни неща, правили са велики скокове в мрака и са се завръщали с великолепни карти на Тера Инкогнита, но в края на краищата всеки мъж се срамува от страха, че не е истински мъж. Срамът му се проявява като свръхкомпенсация, когато се показва или когато тормози другите, или в мълчаливо избягване на реалната задача в живота.И пак, оздравяването на мъжа започва в деня, в който той може да започне да бъде честен със себе си, в деня, в който разбере, че животът му е движен от страх, когато може да се съпротивлява на страха, който застрашава да го погълне.
3.Силата на женския принцип е огромен в психическата динамика на мъжете. Най-силното психично влияние в живота на мъжа при нормални обстоятелства оказва неговата майка. Поради силата на това психическо присъствие, което той винаги повече или по-малко не осъзнава, мъжът развива изопачена връзка с женското начало по четири основни начина.
Първо, мъжете придават твърде голяма психологическа сила на жените, т.е. те проецират огромността на своя майчин комплекс върху жените. И така, мъжете, уплашени от една женска сила, ще се опитват да се харесат, да контролират или да избягват конфронтации с нея.
Второ, мъжете са ужасени от своята женска страна. Те свързват своя емоционален живот, своите инстинкти, своята способност за нежност и грижа с вече установената женска природа и съответно се дистанцират.
Трето мъжете са несигурни в своята сексуална идентичност и родови роли, те се плашат и отричат онези части от себе си, които не влизат в тесните колективни граници. Хомофобията е един пример. Хомосексуалните мъже определено имат право да живеят според тяхната сексуална ориентация. Мъжете гей имат същото сърце, същата душа, същия кураж да влязат в бой като своите хетересексуални братя.
Четвърто, мъжкото преживяване на властта на женското се е развило в една свръхоценка и страх от сексуалността. Ницше отбелязва, че първичната цел на брака е разговор. Целта на една ангажирана връзка, на която бракът е само пример, не е двамата да се грижат един за друг или да укрепват комплекса дете-родител, а да свикнат един с друг. Един от мостовете между половете е сексът. Но мъжете, усещайки се често непълноценни в разговора, акцентират твърде много върху секса. Каквото и да е сексът, а той е най-малкото една дълбока мистерия, с него лесно се злоупотребява. Първичната психологическа цел на секса за тези мъже, които прекарват живота си в студения, жесток свят и чиято връзка с тяхната собствена анима е фригидна, е да се свържат отново с едно топло място. Сексът е форма на емоционална сигурност, наркотик за успокояване на болката в изтерзаната душа. Сексуалният акт предлага само временна трансценденция. Така той маскира отчаяното търсене на одобрение и под него се таи майчиният комплекс. Това е крайно деструктивна игра. Секс като любов, секс като обмен, секс като диалектика, всичко това предполага равен партньор.
