4. Мъжете се обединяват в конспирация на мълчание, чиято цел е потискане на тяхната емоционална истина.
Всеки мъж може да си спомни случаи, когато се е изразил и е станал смешен или е бил отхвърлен. Мъжете плащат висока цена, когато могат да бъдат видени като слаби и раними. Срамуват се от други мъже, понякога от жени, но най-вече пред себе си. Тези, които всеки ден обсаждат Опасния замък, се нуждаят от такова доверие в себе си, че да могат да укрепят нестабилното домогване до един силен образ за себе си. Така се обединяват да мълчат за това, което ги наранява. Думата „конспирация” произхожда от латинското conspirare, „да дишаме заедно”, за да защитават изплашените си души, и така удължават нараняването на всички.
И пак стигаме до честността. Мъжете трябва да поемат риска и да говорят истината, тяхната лична истина, защото тя ще е истината за много други. Стара китайска пословица казва, че този, който говори истината, ще бъде чут на хиляди мили разстояние. Защото за да спрат мъжете да лъжат, да спрат да участват в конспирацията на мълчание, те трябва да рискуват да покажат своята болка. Други мъже могат по рефлекс да се опитат да ги засрамят, или поради собствения им страх да скъсат с тях. Но с времето всички ще бъдат благодарни на онези, които са изказали истината.
5. Понеже мъжете трябва да напуснат Майката и да преодолеят майчиния комплекс, нараняването е необходимо.
Очертавайки силата на майчиния комплекс и нуждата от грижа и сигурност, трябва да приемем и необходимостта от раняване на мъжете. Нашите предци, с техните ритуали на разделяне с детската зависимост и влизане в зрялата независимост, не са били нарочно жестоки при раняването на младежите. Така племенното раняване на младежите е символен ритуал на влизане в света. И нещо повече, това е начин да му се помогне да се срещне с идващата болка в живота и да пожертва инфантилния си копнеж в едно топло огнище.
Така че мъжете трябва да са ранени, за да влязат в света, за да ускорят процеса на осъзнаване и да предприемат героичното дело да напуснат майката и да станат господари на собствената си съдба.
Отвъд раняването лежи ново ниво на съзнание. Ако можехме да живеем без раните, които като психопомпи ни водят в неизвестното, без странните и чудесни приключения по пътя и без окървавените трофеи, щеше ли животът ни да струва нещо?
6. Животът на мъжете е насилнически, защото техните души са били насилвани.
Раните на днешните мъже не са символни, те не трансформират. Понеже в нашата култура няма значими ритуали на преход, образи, които да активират и направляват енергиите на душата, повечето съвременни мъже се чувстват притиснати и даже смачкани от своите роли и очаквания, вътрешни и външни. Няма никаква помощ. Всяка рана може и да унищожи. Упражнете насилие върху душата на един мъж и част от него става насилническа. Всички масови и серийни убийци са преживяли тежко вербално или физическо насилие.
Мъжете трябва да разберат гнева си, гняв, натрупван до нивото на бяс. Къде отива този бяс? При някои се проявява като депресия, обща тежест, която могат да носят цял живот. За други се соматизира в тялото или се проецира в параноидната игра на ние и те, печеливши и губещи. При някои бесът се отреагира срещу жени и деца или други мъже.
7. Всеки мъж изпитва дълбок копнеж за своя баща и за племенните старейшини.
За да напусне домашния уют, майчиния свят, мъжът трябва да има място, където да отиде. Но ритуалите на преход в традиционните култура въвеждат младежа в едно по-семпло общество, в по-хомогенна култура от нашата.
Тъй като природата не търпи вакуум, мъжете днес, инфантилни и непосветени, запълват празнотата с дроги, работа, партньори. Ако се научаваме да се свързваме посредством свързване с другостта на другите.
Днес мъжете нямат корени в никаква племенна история или трансцендентна реалност. Такива мъже са изгубени. Те се чувстват изоставени от историята и мъдрите стари хора. Копнеят за моделиране и за великите учения. Страдат мълчаливо в изолация или отреагират тъгата си под формата на бяс. Такива мъже са легиони.
8. Ако мъжете трябва да оздравеят, те трябва да активират вътре в себе си това, което не получават отвън.
Понеже мъжете не могат да се обърнат към племенни старейшини и са разбрали, че има твърде малко, ако изобщо има, мъдри хора, да не говорим за посветени, те преживяват дълбока душевна мъка. Понеже липсват психичните пунктове, митологичните точки на опора, мъжете трябва да се научат да се лекуват сами. Понякога това излекуване може да се сподели с други, но по принцип, трябва да го предприемат сами.
Откъси от книгата „Под сянката на Сатурн” на Джеймс Холис
Източник: My-spirala.net
