На всеки му се е случвало – лягате си с чаша прясно налята чешмяна вода до леглото. Но на сутринта вкусът й е… просто не както трябва. Тежък, „остарял“, дори мазен според някои. Разликите във вкуса са толкова дребни и трудни за описване, че някои хора твърдят, че подобно нещо въобще не съществува. Вярно ли е? Да потърсим помощта на учените…
„Знам за какво говорите – коментира Сюзън Ричардсън, химик в Университета на Южна Каролина пред Wired. – Интересното е, че проучвам питейната вода вече 26 години и досега никой не ми беше задавал този въпрос. Никой не обсъжда тези най-простички неща.“
Все още никой не е публикувал и научен труд, посветен на тази тема (поне доколкото ни е известно). Но Ричардсън и нейните колеги решават да разберат защо вкусът на водата се разваля за една нощ. Или поне да ни дадат най-вероятните отговори на въпроса.
Най-големият фактор според Ричардсън е индиректен и е свързан с температурата. „Като студената и топлата бира“, коментира тя. Колкото по-дълго се намира една бира извън хладилника, толкова повече нейният кисел вкус ще излиза на преден план. Чешмяната вода идва от тръби под земята, където принципно е по-студено. А повечето от нас я пият с лед.
Когато температурата на водата достигне стайната, нейният аромат и букет, така да се каже, наистина разцъфва. „Когато охладите нещо наистина много, вкусовите ви рецептори престават да работят както трябва“, коментира водният сомелиер Мартин Рийс. Ние често използваме „вкус“ разговорно, когато имаме предвид „миризма“. А миризмата е функция от молекули, гъделичкащи клетките в носовете ни. Колкото по-топла е напитката, толкова по-бързо отскачат молекулите и съответно – толкова по-натрапчив е ароматът. Рийс винаги пробва вкуса на водите при стайни температури. Той ни препоръчва да пием вода, охладена до 15 градуса по Целзий.
