Температурата обаче не единственият фактор. В ситуацията участва и известна доза химия.
Ако сте отглеждали успешно рибики, най-вероятно сте оставяли чешмяната вода да престои за известно време, за да позволите на хлора да се изпари. (Не сте го правили? Може би в това се корени неуспехът ви.) ВЕЦ-овете добавят хлор, за да унищожават потенциално вредните патогени. Този елемент е летлив и бързо се изпарява във въздуха. „Малко хлор към водата я кара да изглежда освежаваща“, коментира Ричардсън.
Разтворените газове също играят роля във вкуса. Когато водата престоява, малки количества въглероден диоксид се разтварят в нея. Това води до образуването на въглеродна киселина, която може да понижи с една идея нивото на pH (киселинност). Малки количества газове, като ацетон, алдехид и др., могат също да се разтворят. „Много е трудно да запазите една проба вода прясна за дълго“, допълва Ричардсън. Дори 30 минути са достатъчни, за да се „замърси“. „В лабораторията това буквално ме побърква“, коментира изследователката, на която често й се налага да използва единствено и само абсолютно чиста вода в своите изследвания.
Температурата тук отново играе роля. Студената вода като цяло задържа повече разтворими газове. Освен това част от кислорода също може да изчезне от водата с течение на времето.
Ако обаче оставите водата си с цели дни, най-накрая и микробите ще се включат към уравнението.
Водораслите образуват миришещи на пръст молекули, като например геосмин. А човешкото обоняние е особено чувствително към тях. Именно геосминът придава и специфичния аромат, който се носи във въздуха след силен дъжд.
В края на краищата – ако вашата вода престои за една нощ, със сигурност няма да стане вредна за пиене. Просто вкусът й леко ще се промени. А вече знаете и защо това се случва.
