Нобеловите награди ще бъдат присъдени от понеделник, 3 октомври, до 10 октомври в Стокхолм и Осло на хора, работили "за благото на човечеството", както повелява създателят им.
В следващите редове ще ви представим 5 любопитни факта за тях:
Награда за живите
От 1974 г. уставът на Нобеловата фондация предвижда наградата да не се присъжда посмъртно, освен ако лауреатът не е починал след обявяването на името му.
Преди обичайното правило да бъде записано черно на бяло, са наградени само двама починали, и двамата шведи - поетът Ерик Аксел Карлфелд (нобелист за литература през 1931 г.) и генералният секретар на ООН Даг Хамаршелд (лауреат за мир през 1961 г.), загинал при неясни обстоятелства. Имало е и случаи, когато награда не е присъждана в знак на почит към починал, както през 1948 г. след смъртта на Ганди. Един от по-новите лауреати никога няма да има възможността да получи прочутото телефонно обаждане, с което се съобщава за наградата: през 2011 г. наградата за медицина спечели канадецът Ралф Стайнман, а три дни по-рано научихме за неговата смърт. Но той остана в списъка на победителите.
Цяло състояние към Нобеловия медал
Нобеловите награди са с паричен еквивалент десет милиона крони за категория (около 900 000 евро по сегашни цени) и 18-каратов златен медал, пише БТА. Руският журналист Дмитрий Муратов, носител на Нобелова награда за мир, успя да превърне златото в богатство в полза на украинските деца. През юни 196-грамовият медал, спечелен през 2021 г., донесе 103,5 милиона долара, отпуснати от анонимен филантроп и дарени на програма на УНИЦЕФ. Това е 21 пъти повече от предишния рекорд.
Недоразумение в основата на наградите
На 12 април 1888 г. в Кан умира по-големият брат на Алфред Нобел - Лудвиг. Но в. "Фигаро" прави грешка и обявява смъртта на Алфред на първата си страница с унищожителен текст: "Човек, който много трудно може да бъде определен като благодетел на човечеството, почина вчера в Кан. Той е г-н Нобел, изобретателят на динамита".
Какви терзания причинява на Алфред този преждевременен некролог? Формулировката му за избора на лауреатите е на онези, които са допринесли "за благото на човечеството". "Но можем само да си представяме това", защото инцидентът не се споменава в кореспонденцията му, казва биографката му Ингрид Карлберг пред АФП. Посетителите, отишли да изкажат съболезнованията си в парижкия дом на изобретателя, са изненадани, че са посрещнати от съвсем живия Алфред, както съобщава в. "Фигаро" на следващия ден.
Нобелов лауреат от 1903 г. е пионер на теорията за глобалното затопляне
Талантливият в много области шведски физик и химик Сванте Арениус получава Нобелова награда за химия през 1903 г. за своята "теория на електролитната дисоциация". Но днес статутът му на пионер се дължи на друг новаторски труд: в края на 19-и век той е първият, който формулира теорията, че изгарянето на изкопаеми горива - по онова време основно въглища, води до глобално затопляне чрез отделянето на въглероден двуокис в атмосферата. Според неговите изчисления удвояването на концентрацията на въглероден двуокис би довело до затопляне на планетата с пет градуса - съвременните модели вече дават диапазон от 2,6 и 3,9 градуса Целзий. Далеч от подозрението за все по-огромните количества изкопаеми горива, които човечеството ще консумира, Арениус подценява скоростта, с която ще бъде достигнато това ниво, и прогнозира, че такова затопляне ще настъпи в резултат на човешката дейност... до 3000 години.
Нови конкурентни много щедри награди
С над 120-годишна история и име, известно в цял свят, Нобеловите награди все още имат какво да предложат. Но някои хора ги смятат за малко старомодни или дори прашасали, а избираните от тях открития - често стари. Наградата "За достоен живот" ("Right Livelihood") е учредена през 1980 г. от богат германо-швед, след като Нобеловата фондация отхвърля предложението му да бъдат създадени две нови категории - за околна среда и развитие. Но Нобеловите награди си намериха и нов конкурент от богатата Силициева долина: отличията "Пробив" ("Breaktrough Prize"). Тези калифорнийски съперници на авторитетните шведски комитети, които вече са наречени "Оскари за наука", разполагат с три милиона долара, което е около три пъти повече от Нобеловата награда.
