Квантовата гравитация описва силата силата на гравитацията в съответствие с принципите на квантовата механика. Според нея тъканта на пространство-времето се състои от малки елементи, известни като кванти – можем да си ги представим като „атомите“ на пространство-времето. Колекциите от тези кванти се наричат кондензати. Учените откриват, че точно както чаша вода, пълна с атомите, съставящи водните молекули, така и една черна дупка, пълна с кондензати, ще има едни и същи свойства. Тяхното поведение може да се определи, като се изследват свойствата само на един от тях.
Това означава, че не можем да видим или измерим какво има отвъд хоризонта на събитията на една черна дупка – и следователно нейната ентропия – но няма значение, защото колективните свойства на нейните „атоми“ могат да се измерят по описания по-горе начин.
„Също както течностите в нашите мащаби се явяват непрекъснати, въпреки че се състоят от огромен брой атоми, по подобен начин в квантовата гравитация изграждащите пространството „атоми“ формират един вид „течност“ – непрекъснатото пространство-време.“ – пише Пранцети в изявление. „Непрекъснатата и хомогенна геометрия (като на тази на една сферично симетрична черна дупка) може да бъде описана като кондензат“.
Какво означава всичко това за нашата холограмна хипотеза? Представете си черната дупка като триизмерен баскетболен кош - пръстенът е хоризонтът на събитията, а мрежата е дупката, в която цялата материя попада и изчезва. Вдигнете мрежата нагоре в пръстена, за да я направите плосък, двуизмерен кръг, след което си представете, че всичко това – металът и нишките – е направено от вода. Така всичко, което измерите в пръстена, може да се приложи към цялата мрежа.
Имайки предвид това, Пранцети и екипът му са направили модел, който показва, че триизмерната природа на черните дупки може да е просто илюзия – цялата информация в една черна дупка теоретично може да бъде побрана в една двуизмерна повърхност, без да има нужда от действителна „дупка“ или вътрешност. Това може да обясни защо ентропията е по-скоро свързана с площта на повърхността, а не с обема.
Моделът е описан във Physical Review Letters и въпреки че е почти невъзможно да се докаже със сигурност, че черните дупки са двуизмерни, теоретичната физика определено се е заела да го направи. Новото изследване е сериозна крачка по пътя и един ден ще изглежда страхотно в учебниците.
