Друг метод, чрез който черните дупки могат да се преобразуват в електроцентрали,
е извличането на Хокинговата радиация. Първото предположение за наличието на това лъчение е направено от прословутия физик Стивън Хокинг през 1974 г. Изследователят оборва класическата теория, че нищо, дори радиацията не може да избяга от черната дупка. С помощта на квантовата физика Хокинг обяснява, че в близост до хоризонта на събитията чудовищната гравитация буквално създава двойки частици и античастици. Едната от частиците бива погълната, докато другата успява да „избяга” от притеглянето и бива излъчена под формата на термална радиация. Интересното в случая е, че най-подходящи за извличане на Хокингова радиация са най-малките черни дупки. В случая става дума за обект с размерите на протон, но с маса от милиарди тонове. Позовавайки се на Хокинг, научните писатели Майкъл Уайт и Джон Грибин обясняват, че подобна мини черна дупка би трябвало да излъчва температура от над 100 млрд. келвина. Тъй като е толкова малка, че трудно би могла да абсорбира материя, тя ще излъчва повече енергия, отколкото поема, и ще се смалява, ставайки все по-гореща, докато накрая не се изпари в зрелищен взрив!
Въпреки гореспоменатите перспективи за използването на космическите черни дупки като неизчерпаем енергиен ресурс съществуват
няколко проблема пред този сценарий, които могат да охладят ентусиазма
и на най-големия мечтател. Първо – ние все още не сме съвсем сигурни къде точно се намират тези феномени. За момента най-близкият открит обект, който е евентуален кандидат за наличие на черна дупка, е двойната звезда V404 Cygni, която се намира на около 10 светлинни години от Земята. Това означава, че в най-добрия случай ще трябва да пътуваме близо 94 трилиона километра (или около половин милион години със сегашните космически кораби), за да проучим има ли там черна дупка и как можем да я експлоатираме. След като в близост до планетата ни поне до момента не е открита черна дупка, какво би могло да бъде разковничето на проблема?
Много просто – да си „построим” една и какво по-добро средство за това от Големия адронов ускорител
(ГАУ)? Според физиците от ЦЕРН, който създаде тази инсталация, в 27-километровия тунел, предназначен да сблъсква елементарни частици с висока скорост, наистина е възможно да се оформят микроскопични черни дупки. Те обаче не биха могли да се използват (нито да представляват заплаха за Земята), тъй като техният живот би бил относително кратък и излъчвайки Хокингова радиация, те биха се изпарили за 10-26 секунди. Ако ГАУ наистина е в състояние да произведе черна дупка, то това означава, че космическите лъчи, които бомбардират атмосферата ни от милиарди години и притежават много повече енергия, би трябвало да могат същото. Фактът, че въпреки това нашата планета все още не е погълната, говори, че дори да съществуват, подобни микро черни дупки не са опасни. Дори ГАУ да произведе стабилна черна дупка, нейната начална скорост би била толкова голяма, че тя твърде бързо би напуснала очертанията на нашата планета.
Учените обаче не се отказват.
Улф Леонард и екипът му от Университета в Сейнт Ейндрюс създадоха в лабораторни условия модел, в който по оптични влакна се пускат светлинни импулси по такъв начин, че се оформя огледална „бяла дупка“, която отблъсква всякаква материя, насочена срещу нея, и респективно черна дупка на другия край на системата. Въпреки че експериментът далеч не пресъздава реалните условия, в които се оформя и съществува черната дупка, той е добра крачка напред в изучаването на модела, по който феноменът взаимодейства с физическото пространство.
