Причиняват я филариите на Банкрофт – паразитни червеи, чиито личинки се предават чрез ухапване от комар. Щом попадне в организма, възбудителят на заболяването се заселва в областта на ингвиналните лимфни възли (в слабините) или в подмишечните ямки, като възпрепятства нормалния лимфен ток. В резултат на тази блокада поразените органи – обикновено крайниците, скротумът или млечните жлези, могат да се увеличат до огромни размери.
Най-често слонската болест поразява коленете. Всичко започва с голям оток, който ту спада, ту отново се появява и след няколко години води до три-четирикратно цилиндрично удебеляване на коляното, което веднага преминава в удебеляване на стъпалата и глезенната става, което много наподобява крак на слон. От тази прилика произлиза и името на болестта.
Елефантиазата най-често се среща в тропическите и субтропическите райони – например островите от Индийския архипелаг, Арабския полуостров, западния бряг на Африка, Централна Америка и т.н. В умерения климатичен пояс, в това число и в България, елефантиазата е доста рядка болест.
Болестта не е опасна за живота, но пречи много на качеството на живот – на болния от слонска болест човек му е трудно да се адаптира социално, да намери житейски партньор, да се придвижва. Лечението е по-скоро палеативно и се изразява в отстраняване на новообразуваната тъкан. На практика обаче това е доста трудна и съпроводена с риск за живота на пациента намеса.
В последно време усилията на медиците са насочени предимно към профилактика на това заболяване. Прилага се комбинация от два не много скъпи антибиотика, които се приемат веднъж годишно. Досегашният опит сочи, че този вид терапия значително е намалил заболеваемостта от елефантиаза в Египет.
