Д-р Иванка Димова работи в Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София от 2001 г. Придобива докторска степен по медицина (генетика) след успешно защитена дисертация на тема „Генетична характеристика на различни типове овариални тумори”. Голяма част от дисертацията си разработва в един от водещите центрове за изследване на рака – Centre de recherché en cancerologie, Университет на Монпелие, Франция. След завръщането си през 2005 г. въвежда за първи път в България техниката на ДНК микрочиповете, чрез която се извършва цялостен скрининг на геномните нарушения и полиморфизми. Има над 10 специализации в престижни международни университети. Автор е на над 40 публикации в международни списания. Носител на две престижни научни награди – „Мария Кюри“ на шведския институт „Каролинска“ и наградата за най-добър млад учен на Медицинския университет в София за 2006 година.
- Ще проходи ли нутригеномиката и в България, д-р Димова?
- Честно казано, тя още е съвсем в детската си възраст. Това е ново направление в световен мащаб. Методологично технологията е добре развита и има основа, върху която може да започне да се работи. Трябва да се изгради един мултидисциплинарен екип, да имаме специалисти от всички свързани области – хранене и диететика, хигиена, ендокринология, медицинска генетика, клинична лаборатория. Трябва да се направи и концепция за проучването, защото преди да се въведе нещо в диагностичната практика, то трябва да бъде валидирано като пилотно проучване. Специалисти ние вече имаме, и то на много високо ниво. Липсва ни единствено суровият материал, обособените групи, които да започнем да изследваме.
- Опитът ви показва ли реална връзка между хранителните вещества и генната експресия?
- При всички случаи хранителните компоненти могат да променят генната експресия. Това се нарича епигенетика – влиянието на външни фактори, всичко, което приемаме в нашия организъм, би могло да промени експресията на гена. Като конкретен пример можем да посочим гените, които имат отношение към липидната обмяна (липиди е медицинското название на мазнините – бел. ред.), които могат да доведат до хиперлипидемии (повишено количество на мазнини като холестерола и триглицеридите в кръвта – бел. ред.) в резултат на прекомерна злоупотреба с мазнини. Така може да се стигне до прекалена експресия на гените, свързани с натрупване на холестерол по съдовите стени. Тези гени са програмирани да се активизират в резултат на такова прекаляване, защото в организма всеки ген се активира в резултат на някакъв пусков фактор.
- Ще можем ли един ден да елиминираме затлъстяването, като разчитаме индивидуалния генотип на хората?
- Да, абсолютно вярвам в това, че може да се изгради оптимален хранителен режим и да се рационализира храненето на човека в зависимост от неговия генотип и индивидуална предразположеност. Тук трябва да бъдем в много тясно сътрудничество с диетолози, които да кажат какво трябва да се яде според индивидуалния генотип. Например когато има полиморфизъм (генни вариации – бел. ред.) или мутация в лептиновия ген или в лептинрецепторния ген, който има отношение към прекомерното отлагане на мазнини - то стои в основата на затлъстяването.
- Ще се различават ли тези индивидуални режими от обичайните съвети за здравословно хранене? Ще могат ли някои от нас например да хапват шоколад без тревога за теглото си?
- Да, ще се различават и ще бъдат изключително персонализирани. Всички молекули на хранителните съставки се разграждат от определени ензими и като се знае кой ген, произвеждащ ензима, каква мутация има, ще се знае кои биомолекули трябва да са обект на нашето внимание. Ако прилагаме при всички един и същи подход, той ще има ефект при едни, но не и при други. Може да се окаже, че има хора, при които консумацията на захарни храни не води до никакви странични ефекти – когато всичките им ензими, участващи в метаболизма и разграждането на захарите, са наред, тогава те няма да имат проблем. Въпросът е да се намери баланс на базата на активните ензими и генетиката може да помогне за това. Откакто се въведе техниката за микрочиповете, в която ние сме пионери, е възможно в един-единствен експеримент с ДНК материал от даден индивид да се тества целият му геном.
