Детството предопределя по-нататъшния ни жизнен път
Детството е любимата област на психолозите. Когато се изправят срещу даден проблем, обикновено търсят корените му в миналото. Специалистите смятат, че в историята на израстването ни се натрупват редица детайли, които остават „невидими” за съзнанието на детето, но се оказват определящи за живота ни като възрастни.
Психолозите визират следните:
1. Ако родителите ви не са ви позволявали да взимате самостоятелни решения, а вместо това са решавали вместо вас дори за нещо толкова просто като например коя играчка да си изберете в магазина, то съществува голяма опасност да станете човек с патологична зависимост от партньора си.
2. Липсата на здрава емоционална връзка между син и баща е честа причина за проблеми в интимния живот на бъдещия мъж.
3. Родители, които са прекалено властни и се стремят да контролират живота на децата си, рискуват да създадат истински инатливи възрастни, които трудно търпят чуждо мнение и трудно създават семейство поради стремежа си към свобода.
4. Прекаляването с телевизията или дългите часове пред компютъра потискат навиците за общуване и е възможно да изградят характер на интроверт.
5. Гледането на филми или предавания със сцени на насилие и жестокост може да отключи у детето агресия, защото то инстинктивно копира поведението, което вижда.
6. Децата, които често са били наказвани, е възможно да развият способността за „стратегическо планиране” или как да не бъдат залавяни, когато направят беля. В крайна сметка често наказваните деца се превръщат в потайни и прикрити възрастни, които са склонни да лъжат.
7. Психологическите травми в детска възраст често са причина за затлъстяване в по-късна възраст.
8. Суровото и строгото отношение към децата може да стане причина за депресия – тя се наблюдава два пъти по-често от средния показател сред жертвите на домашно насилие.
9. Израстването в бедност и лоши условия може да доведе до лоша краткосрочна памет.
10. Родители, които изискват прекалено много от децата си и никога не са доволни от тях, подценяват ги, унижават ги, е вероятно да отгледат възрастни с комплекси за малоценност.
Щастливите деца най-често са и щастливи възрастни.
Цветелина Велчева