Хората, които имат непоносимост към глутен, не могат да преработват хранителни продукти от/със зърна на пшеница, овес, ръж или ечемик.
Тази алергия е възможно да се отключи в ранна възраст и се изразява в нeгaтивнa реакция при прием на храни, съдържащи глутен.
Като противореакция, понякога имyннaтa cиcтeмa изpaбoтвa aнтитeлa, а в няĸои cлyчaи и вeщecтвa, пpeдизвиĸвaщи възпaлителни процеси в телата ни.
Симптомите на глутеновата непоносимост могат да се появят в интервал от няколко часа до няколко дни след приема на храната.
Това от своя страна я прави сравнително трудна, но не и невъзможна за диагностициране.
Често глутеновата непоносимост се развива в целиакия и поради тази причина е важно при първи изпитани симптоми, да се обърне сериозно внимание, а ако не можете да се справите с проблема, да се обърнете към специалист за помощ.
Целиакията е автоимунно заболяване, което означава, че имунната система напада собствените клетки на тялото. Целиакията се дължи на вродена (наследствена) или придобита непоносимост към белтъка глутен.
Изразява се във възпаление на лигавицата на тънките черва, което би могло да има всеобхватни последици за здравето.
Как всъщност се случва това?
Глутенът уврежда малките власинки, от които е съставена абсорбиращата част на тънкото черво, наречени ганглии.
Вследствие на това, те загиват и вътрешната стена на чревния тракт става много гладка. Това от своя страна намаля повърхността на тънкото черво, а от там и времето, за което се абсорбират веществата.
Глутеновата непоносимост нарушава пристенното смилане (доразграждането на хранителните вещества, което протича върху мембраната на чревните епителни клетки) и усвояването на въглехидратите, мастите, белтъчините и витамините в храната.
Това означава, че хора страдащи от целиакия, има голям шанс да страдат от недохранване и анемия, дори когато са с наднормено тегло или изглеждат привидно здрави.
Интересен факт: Само между 0,3 и 1% от хората проявяват реакция на непоносимост към глутен.
