Населения с дълга история на живот в градска среда често имат гени, намаляващи възможността да се разболеят от туберкулоза и проказа, доказва изследване.
Публикацията в сп. Evolution обяснява, че в древните градове лошата хигиена и високата плътност на населението са давали идеална среда за процъфтяване на заболяванията. Съответно, в градовете, съществуващи отдавна, естественият отбор би създал хора с някаква генна защита срещу тези зарази.
Доскоро тази хипотеза е била трудно доказуема. Учени от Юнивърсити Колидж в Лондон обаче са анализирали ДНК проби от 17 различни човешки популации от Европа, Азия и Африка. Те преровили и археологическата литература, за да установят най-старите градски поселения в тези райони.
Изследователите сравнявали разпространението на генетичната резистентност на болести. Станало ясно, че излагането на патогени е създало генетичен имунитет, който предшествениците ни са предали нататък в рода.
Така почти всички в Близкия Изток и Европа имат генната форма, пазеща от туберкулоза и проказа - градовете в този район са от хиляди години.
