През 2004 г. екип с ръководител Труди Недъруд алармира, че експериментите им с хора са показали, че трансгенната ДНК от ГМ растения оцелява в стомашно-чревния тракт и може да създаде там нови токсини и да повлияе на чревната флора, правейки я резистентна към някои антибиотици. Става въпрос най-вече за влиянието на гените маркери, които могат да предизвикат антибиотична резистентност. Тези гени вече са отречени от науката и се подменят с по-осъвременени алтернативи.

Но може ли ДНК в храната да се отрази върху собствените ни гени? Отговорът е - да. В нашите гени има дребни вариации, наречени единични нуклеотидни полиморфизми, които се влияят от веществата в храната и могат да включват или изключват различни функции на определени гени. Така пушенето може да доведе до образуване на туморни клетки, а яденето на полезни храни като броколите - да накара организма да се освобождава по-активно от токсините. Сами виждате, че чуждата ДНК не се абсорбира пряко от нашата, а деградира в организма и ни влияе чрез веществата, които е освободила в храната. Същото се отнася и за генно модифицираните организми. То се отнася и до всеки химикал или друго вещество, с което е бил третиран продуктът. Допълнителната обработка на храните също е от значение. Според думите на д-р Георгиева “ДНК в една обработена храна е минала през толкова обработки, че в крайна сметка при нас идва белтъкът, а не самата ДНК”. Притеснението се появява, когато става въпрос за белтъци, които са непознати за организма, какъвто често е случаят при ГМ продуктите. Именно затова се провеждат и предварителните тестове за алергенност.

Вредни ли са ГМО за човека?

Теоретичният отговор е - не би трябвало. Практическият: не е ясно. Стандартизираните предварителни проверки проучват теоретичната вероятност от неприятни реакции на човешкия организъм, главно под формата на алергии, предизвикани от новите белтъци. Липсата на текущи проучвания сред хората, които се хранят с продукти, съдържащи ГМО, обаче прескача шанса да се провери дали теорията е вярна. И наистина, бебето наука генетично инженерство излезе “на пангара” много преди да се знае всичко или поне достатъчно за процесите, които протичат в модифицираните организми, средата им и човешкия организъм. Показателен пример за това е случаят с царевицата MON810, която през 1998 г. е оторизирана от Европейската комисия за отглеждане и продажба, но последващи проучвания на посевите показват, че новият й ген влияе не само на целевите вредители, но избива и други насекоми в почвата и така нарушава екологичното равновесие. След като тази информация излиза на бял свят, няколко страни, между които Франция, Гърция, Германия и Унгария, забраняват по-нататъшното й отглеждане и употреба. Подобни “изненади” са възможни, но все още недоказани и по отношение на човешкото здраве.

През май 2009 г. Американската академия за медицинска екология (AAEM) призова “лекарите да обучават пациентите си, лекарската общност и обществото да избягват ГМ храни, когато могат”. Те се позоваха на няколко проучвания върху животни, които загатнали за сериозни вреди за здравето, свързани с този вид храни. Чуха се и други предупреждения, но дали те са валидни и за човешкото здраве, още не е ясно. Токсиколозите подчертават, че химиите, които така или иначе вече поглъщаме с храната, могат да бъдат много по-опасни от ефектите на ГМ продуктите. Това вероятно е така - остава обаче неяснотата с какво точно са вредни новите попълнения в генетичното войнство.

Разбира се,

целта на учените едва ли е да избият систематично човечеството с храна.

Всъщност идеите, които стоят зад повечето ГМ патенти, са високо хуманни. Един от примерите е така нареченият златен ориз, който бе разработен през 2000 г., но още не се използва никъде по света заради яростната съпротива на обществото. В хранителната структура на този ориз е вграден елемент, който произвежда провитамин А. Целта на създателите му е да го разпространят в онези части на света, където много болести - като нощната слепота и високата смъртност сред родилките - се предизвикват от дефицита на витамина, причинен от своя страна от ограничените хранителни ресурси. Вдъхновението за златния ориз предполага чрез една храна в организма да се доставят естествени вещества, за които иначе биха били необходими поне няколко култури.