Подобни идеи се разработват в момента на лабораторно равнище. Учените искат да създадат обогатени с витамини и минерали растения, банани, които произвеждат човешки ваксини срещу инфекциозни заболявания като хепатит Б, хипоалергенни храни и даже комари, които да неутрализират събратята си, пренасящи малария. Работи се и върху видове с модифицирано съдържание на мазнини, въглехидрати и белтъчини. В Германия се разработват картофи, богати на лутеин, които трябва да предотвратят макулната дегенерация при възрастните хора и да запазят зрението им. Дали това ще стане, ще видим през идните години, но не може да се отрече, че намерението е добро.

Едно от най-големите постижения на ГМ индустрията обаче са медикаментите и хранителните добавки.

Инсулинът е ГМО и някой да каже, че е вреден?

зкуственият биосинтетичен инсулин, който се произвежда в момента за милионите диабетно болни по света, се прави с технология за рекомбинантна ДНК, тоест чрез съчетаване на ДНК участъци, което не може да се получи по естествен път. Той е произведен за първи път от фармацевтичната компания Eli Lilly през 1983 г. и се синтезира от човешки инсулин, отглеждан в средата на бързо размножаващи се бактерии от типа E.coli или в мая. Тази година канадски учени успяха да добавят гена на човешкия инсулин в растението шафранка, така че то само да произвежда естествен инсулин. Растението дава толкова добър добив, че само 65 кв. км насаждения от него са достатъчни, за да удовлетворят нуждите от медикамента на всички диабетици по света за една година.

ГМО се употребяват и в множество ваксини, например срещу пневмония, както и в медикаменти за заздравяване на имунната система, при които активните вещества са извлечени от хибридни растения и микроорганизми. Генетично модифицирани микроорганизми се използват и в много хранителни добавки, които произвеждат витамини по естествен път в тялото. Над 40% от лекарствата в света днес съдържат ГМ компоненти.

Тук е мястото да разсеем и легендата за пластмасовите домати. Всъщност гадната храна без никакъв вкус няма никакво отношение към ГМО. Тя е отглеждана в оранжерии с помощта на химични торове. Друг разпространен мит е за модифицираните нишестета. “Това не са генно модифицирани, а ензимно обработени нишестета. Става въпрос за биохимичен процес, който променя част от структурата на веществата с ензимно действие. Те се модифицират за момента и не внасят промени в нищо”, обяснява д-р Георгиева.

За да знаем какво ядем все пак и сами да преценим искаме ли го, се разработва система за етикетиране, която ще показва наличието на ГМО в пакетираните храни. Тук вече въпросът става малко политически. Колко е допустимата мярка, която няма нужда да се отбелязва? За ЕС това е до 0,9% от съдържанието на продукта. За Япония обаче бариерата е 5%, за Китай - 3%, а в САЩ въобще не смятат за необходимо да отбелязват продуктите със съдържание на рекомбинантна ДНК. И не че организмът на американеца е по-различен от този на европееца или японеца. Просто различните държави използват различни методи за откриване на модификациите в храните (при нас това е ДНК тест с полимеразна верижна реакция при наличието на съответните ензими). Страните производителки като САЩ, Китай и Япония освен това нямат полза да афишират присъствието на ГМО в продуктите си - ясно е защо, нали?

Оттам и разликата.