Как реагират животните?
Тъй като голяма част от тестовете на ГМ продукти се провеждат първо върху животни, си струва да кажем няколко думи за резултатите от тези проучвания. Изследване от 2005 г. на д-р Герхард Флаховски от Германския институт за животинско хранене показа, че опитните животни са реагирали добре на диета, включваща съставки от първото поколение ГМ растения. При тях се въвежда само един ДНК участък с единична функция - например защита от насекомите от семейство Lepidoptera, закодирана в царевицата MON810 с гена cryIA (b). В организмите на животните не са били открити натрупвания на рекомбинантна ДНК или нови белтъци, нито са били развити някакви нови алергии. Д-р Флаховски обаче изрично отбелязва, че стратегиите за сигурност, разработени за първото поколение ГМ продукти, трудно ще се приложат при второто, което в момента се подготвя в лабораториите и чиято ДНК структура ще носи повече промени, като например модифициране на съдържанието на белтъчини, въглехидрати и мазнини или намаляване на процента нежелани компоненти.
Други независими проучвания дават по-стряскащи резултати. През 2006 и 2007 г. руски екип начело с д-р Ирина Ермакова експериментира, като храни лабораторни плъхове с ГМ соя. В опита е включена и контролна група, която поема само органична соя. Резултатите: женските плъхове от първата група раждат малки, които умират до три седмици. При контролната група смъртността при новородените е едва 10%. Децата на “ГМ майките” се оказват и по-дребни, а оцелелите срещат трудности при забременяването. Тестисите на мъжките плъхове от първата група променят цвета си от розов на тъмносин, а спермата им е недоразвита, с малко жизнеспособни сперматозоиди. През 2008 г. проучване, финансирано от австрийското правителство, показва подобни резултати - по-малки бебета с променена ДНК структура и висока смъртност.
Ще ги приеме ли природата?
Една от основните тревоги по отношение на ГМ посевите е запазването на биологичното разнообразие. Точно с тази цел регулациите предвиждат контролирано отглеждане с необходимата буферна зона, в която трябва да има насаждения на растение, което не може да се кръстосва с хибрида. Природата обаче трудно се поддава на регулации и контрол. Вятър, насекоми, човешка небрежност - достатъчно фактори има, които могат да нарушат деликатния баланс. Огромни пари се наливат в изучаването на този проблем, но е факт, че той все още не е решен. Показателен е и случаят с нарушаващата екобаланса царевица. В Канада пък модифицираните насаждения на рапица успяха да изличат от територията на страната всички немодифицирани посеви точно поради трудността да се удържи природата. За да решат тази драма, биоинженерите разработват стерилни ГМ видове, които да не могат да се кръстосват, а да се размножават само с нови, закупени от производителя семена. Тук обаче идва икономическият проблем - всяка година производителят трябва да купува семена от точно определена компания, която ги отглежда (те не са много, а собственици на патентите по съвместителство са едни от най-големите световни производители на пестициди и медикаменти).
Друга тревога е, че с намножаването на ГМ културите
от Земята ще се изличат “ненужните” им разновидности, което драстично ще обедни биоразнообразието. Такова нещо действително се случва от 2002 г. насам в Индия, където памукът е основна суровина за търговия и прехрана (чрез извлечените масла). Бумът на ГМ памука там е голям и е за сметка на органичните разновидности. Държавният контрол също има пръст в това обедняване, промотирайки новите, по-издържани икономически видове.
