6. Синдром на Пепеляшка
Наречен по името на героинята от едноименната приказва на Шарл Перо. Осиновените или доведените деца най-често страдат от тази болест и измислят страховити истории за това как са били малтретирани от мащехите или бащите си. Някои психолози предполагат, че в много случаи е налице различно и дискриминационно отношение към доведените деца и това може да се дължи на липсата на връзка между майка-баща и деца.
Този синдром обаче има и друго популярно тълкуване – свързва се с жени, развили комплекси, които ги правят емоционално зависими от мъжа. Те просто имат нужда от мъж до себе си. Колкото и успехи да са пожънали в кариерата и живота си, колкото и приятели да имат, те не се чувстват пълноценни без партньор. Отличават се с ниско самочувствие, тревожност и несигурност.
7. Синдром на Пикуик
Затлъстялото момче от първия роман на Чарлз Дикенс дава името на тази болест. Сред второстепенните персонажи на романа „Посмъртните записки от клуба на Пикуик” се среща слугата Джо, който страда от крайна степен на затлъстяване и постоянно заспива, по всяко време на денонощието и във всяка ситуация. Именно този герой дава названието на синдрома на Пикуик, макар и самата патология да е била описана едва 120 години след излизането на книгата – през 1956 година. Тя се характеризира с повтарящи се спирания на дишането по време на сън, причинени от наднормено тегло. Характерно е, че при хората, страдащи от този синдром, най-често не се откриват никакви структурни патологии на белите дробове. Недостатъчност се развива единствено на фона на наднормените килограми. Затлъстяването води до това, че белите дробове се притискат и човек не може да диша пълноценно.
8. Синдром на Хъкълбери Фин
Носи името на героя на Марк Твен. Въпреки че този герой се появява в няколко от произведенията на великия американски писател, симптоматиката на синдрома вероятно идва от „Приключенията на Хъкълбери Фин“, където ясно се вижда нейният характер и неговите проблеми. Това, което характеризира персонажа, е, че не умее да разбереотговорностите си. Той пропуска училище и не се интересува от ангажиментите си. Присъства като придружител на приключенията на Том Сойер, но привлича толкова силно читателското внимание, че Твен решава да направи роман, посветен изключително на Хъкълбери Фин. Синдромът на Хъкълбери Фин е състояние, което се изразява в избягване на задължения и отговорности през детството и преминава в чести смени на работното място и отсъствия от дома като възрастен. Синдромът на Хъкълбери Фин може да се отключи като защитен механизъм, свързан с родителски отказ, ниско самочувствие или депресия. Страдащите се чувстват емоционално празни, не виждат смисъл в нищо, което правят, вечно търсят онова, което да им донесе усещане за щастие.
9. Синдром на Дориан Грей
Наречен на героя на Оскар Уайлд. Фантастичната история разказва за младеж с необикновена красота, която оставяла без думи всички около него. Този красив млад мъжо се стремял да остане млад завинаги. В романа Дориан е център на внимание и муза за негов близък приятел и художник, който решава да увековечи красотата му в портрет. Романът става вдъхновение за психологическото наименование на паническия страх от остаряване. От този синдром страдат хора, които са прекалено критични и вманиачени към външния си вид. Те изпитват ужас от старостта и не могат да приемат собственото си остаряване; развиват зависимост към козметични процедури и продукти. От това психологическо разстройство най-често страдат хора, чиято професия е била пряко свързана с външния им вид – модели, актьори, певци, телевизионни водещи и др.
10. Синдром на Алиса в страната на чудесата
По името на творбата на Луис Карол. Това е състояние, при което човек страда от визуални изкривявания на изображението и вижда части от тялото си или други предмети с променени размери – или прекалено умалени, или прекалено уголемени. Болестта може да бъде предизвикана от мигрена, епилепсия, употреба на наркотици.
