Човешкото тяло е изключително сложно нещо. Ето защо не е изненадващо, че дори днес продължаваме да откриваме нови неща за различните му съставни части. Сега изследователи направиха ново откритие за малкия мозък.

Знаем, че той е важен за правилното контролиране на движенията ни. Оказва се обаче, че малкият мозък играе роля и при запомнянето на положителните и отрицателните емоционални изживявания.

Мозъкът е особено добър в запаметяването на тези емоционални изживявания най-малкото защото те са важни за нашето оцеляване като вид (все пак това са ситуации, в които сме били в опасност или в които сме просперирали).

Знаем, че бадемовидното тяло (амигдалата) и амоновият рог (хипокампът) играят важна роля при затвърдяването на тези емоционални спомени. Поради факта обаче, че малкият мозък е отговорен за реакции като страх, учените решават да проверят дали и той не участва в „каталогизирането“ на емоционалните спомени.

„Целта на настоящото изследване бе да проверим дали малкият мозък и връзките между него и главния не участват във феномена на изключителната епизодична памет по отношение на емоционално възбуждаща визуална информация“, пишат изследователите в своя научен труд.

Учените сканират мозъка на 1418 души с помощта на функционална магнитно-резонансна томография (fMRI), докато наблюдават емоционални (и положителни, и отрицателни) и неутрални изображения. Именно по този начин те установяват, че малкият мозък също има роля.

Участниците в изследването запомнят положителните и отрицателните изображения много по-добре от неутралните и тази по-добра способност за съхранение на спомени е свързана с моменти, в които малкият мозък е бил по-активен.

Нещо повече – изследователите установяват, че съществува много по-голямо ниво на общуване между малкия и главния мозък. Малкият получава информация от предния цингуларен гирус, който е отговорен за голяма част от когнитивните функции, сред които емоциите, регулиране на настроението и вземането на решения. Освен това предава информация към бадемовидното тяло и амоновия рог.

Малкият мозък (активация в червено) се свързва с различни части на главния (активации в зелено), за да подобри съхранението на емоционална информация. Източник: MCN/University of Basel.

„Тези резултати показват, че малкият мозък представлява ключов компонент от мрежата, отговорна за по-доброто съхранение на емоционална информация“, казва невроученът Доминик дьо Карван от Базелския университет в Швейцария.

И това изследване, както и всички останали, свързани с невралните вериги в главите ни, би могло да бъде особено полезно в случаите, когато искаме да ги поправи (когато спомените не се съхраняват по правилния начин или когато са запечатани прекалено ясно в съзнанието ни).

Когато например болезнените или пропитите със страх изживявания изскачат прекалено лесно в съзнанието, психичното ни здраве може да пострада. Вместо да ни бъдат полезни, те оказват отрицателно въздействие. Именно в това отношение новото изследване би могло да ни бъде от полза.

„Тези открития разширяват познанията ни за ролята на малкия мозък в сложни когнитивни и емоционални процеси, които могат да бъдат важни за разбирането на психиатрични разстройства с нетипична емоционална верижност – например посттравматичен стрес или разстройства от аутистичния спектър“, пишат изследователите.

Изследването е публикувано в PNAS.

Източник: Science Alert