Преди да се впуснете в следващата модна диета, която ви обещава чудеса, или да преминете изцяло на пълнозърнести храни, важно е да разберете кое наистина е вярно и кое - откровена лъжа. Това ще спаси тялото ви от опустошение, а джоба – от разоряване. Ето някои от най-популярните митове, свързани с храненето, които ще направим на пух и прах.
Мит № 1. Нисковъглехидратната диета е опасна.
Факт: Разпространена е погрешната представа, че спазването на нисковъглехидратна диета е опасно, защото води до хранителни дефицити и проблеми със сърцето. Истината е, че в т.нар. нисковъглехидратна диета въглехидратите са разрешени. Тази диета се основава на правилното съчетаване на макроелементите и на физически упражнения. При нисковъглехидратната диета хранителните дефицити са предотвратими, стига да се консумират достатъчно плодове и зеленчуци, които гъмжат от витамини и минерали и са отличен заместител на традиционните високовъглехидратни продукти.
Колкото до проблемите със сърцето, изследванията показват, че нисковъглехидратната диета може да понижи стойностите на триглицеридите, холестерола и кръвното налягане, защото се приемат повече полезни, отколкото наситени и трансмазнини. Нисковъглехидратната диета включва здравословни мазнини, умерено количество протеини и въглехидрати, произхождащи от не-нишестени плодове и зеленчуци.
Мит № 2. Всички калории са еднакви.
Факт: Не, калориите не са еднакви. За онези, които не знаят, калорията е енергийна единица и като такава снабдява с енергия, получена предимно от протеините, въглехидратите и мазнините. При изгаряне на мазнини се освобождават 9 калории на 1 грам (независимо дали се отнася за здравословни или за наситени мазнини), а при разграждане на въглехидрати и протеини се освобождават 4 калории на 1 грам.
Протеините имат и термичен (топлинен) ефект върху храната, което означава, че за метаболизма им се изразходва два пъти повече енергия – тоест изгаряте повече калории, когато консумирате белтъчини. Съществуват и т.нар. празни калории, които са под формата на твърди мазнини и/или добавени захари в храните (високофруктозен царевичен сироп). Празните калории имат отрицателен ефект върху здравето и водят до затлъстяване.
Мит № 3. Замразените плодове и зеленчуци губят хранителната си стойност.
Факт: Замразените плодове и зеленчуци имат същите хранителни качества като пресните. Пресните плодове и зеленчуци произвеждат трипсин и химотрипсин - ензими, които до голяма степен са виновни за загубата на цвят, вкус и хранителни вещества след беритбата им. Но когато се замразят плодовете и зеленчуците, тези реакции спират и хранителната стойност дори се увеличава. Най-добрите замразени храни са онези, които съдържат витамин А, каротеноиди и витамин Е – моркови, листни зеленчуци и броколи.
