Една от най-популярните атаки в историческите филми са залповете с горящи стрели. Но наистина ли войниците тогава са ги използвали?
От "Смело сърце" до "Игра на тронове" - стрелците с лък често потапят върховете на стрелите си в горима течност, палят ги и изпращат горящата смърт в редиците на враговете си.
Според YouTube канала Lindybeige обаче, самата идея да да запалите стрелата си преди да я изстреляте нанякъде е, пълна с проблеми.
Може би най-големият проблем от всички е фактът, че модифицирането на стрелата така, че да може да остане горяща по време на целия си полет във въздуха, значително ще намали нейната ефективност като далекобойно оръжие и особено нейната способност да пробие мишена (или изобщо да лети достатъчно дълго, за да удари някого).
Увиването на стрелата в някаква тъкан и запалването й може да нанесе повече вреда на ръката на стрелеца, отколкото на мишените му, а ако опитате да направите стрелата просто по-дълга, за да компенсирате този проблем, тя ще стане много тежка и много чуплива, за да се използва като оръжие по време на битка.
Тези противоречиви оръжия вероятно са били използвани само при строго определени условия, за да тормозят врага и да отклоняват неговото внимание, вместо да бъдат използвани като основно оръжие по време на големи битки.
Източник: Unexplained Mysteries
