„Нека храната бъде вашето лекарство и лекарството – вашата храна”, съветвал някога Хипократ. Каквото и да е храненето, без упражнения то не е здравословно, писал древният лекар. Според него най-важни са закуската, дългите разходки и благоразумното очистване на стомаха.

В Античността тази невинаги приятна практика била един от най-популярните начини за поддържане на теглото. На желаещите да отслабнат се препоръчвало и сексуално въздържание, пише американската историчка Луис Фокскрофт, авторка на няколко книги за историята на диетите и храненето.

Думата диета идва от гръцки (diaita)

и означава „начин на живот”. За разлика от съвременния лайфстайл, свързан с модата и потреблението, древногръцката диета е подход към здравето, който включва балансирано хранене (по тогавашните стандарти), чист въздух, упражнения и удоволствие от общуването. Философът Платон твърди, че правилното хранене трябва да се определя от лекарите, защото медицината е наука, а не просто изкуство, каквото е готварството. Основата на древногръцката и средновековната арабска медицина е

учението за четирите елемента

и четирите течности в тялото (хумори) – огън (жлъчка, на която отговаря холеричният темперамент), въздух (кръв – сангвиничен), вода (лимфа – флегматичен) и земя (черна жлъчка – меланхоличен). Системата се допълва от противоположностите горещо–студено и сухо–влажно, като всяка храна притежава тези качества в различна степен. Лешниците са горещи и сухи, а черешите – студени и влажни; печеното месо е горещо и сухо и т.н. Диетата се определя според темперамента.

Хората с холеричен темперамент не трябва да ядат лютиво и печено,

флегматиците трябва да се въздържат от студени и воднисти храни. Болестта е нарушена хармония на елементите в тялото.

Ако човек има възпалително заболяване, в тялото му преобладава огънят. Огънят е горещ и сух, затова трябва да се ядат храни, които са студени и влажни, например лимони. Някои от предписанията наистина имат целебен ефект, макар и по други причини. Например високото съдържание на витамин С в лимоните помага на имунната система да се справи с възпалителния процес.

По същото време, когато в Древна Гърция се оформя учението за четирите темперамента, в Индия се развива

аюрведа, която също се основава на елементите.

Въздухът (вата) е свързан с диханието, огънят (пита) – с жлъчката, водата (кафа) – с флегмата. Това са трите доши, които определят и трите темперамента, с които храненето трябва да се съобразява. Валиден е познатият признак за допълване на противоположностите: пикантните храни са полезни за хората кафа и неблагоприятни - за пита. Днес поради засиления интерес на Запада към аюрведа има немалко ресторанти, които предлагат меню според дошата.

„Яребицата е по-лесносмилаема от гъската,

а лукът, когато се яде с месо, благоприятства съня”, пише един от първите диетолози на новото време - сър Томас Елиът (1490–1546). Френският лекар Луи Лемери от ХVІІ век в трактата си за храните защитава вегетарианството и предупреждава да не се прекалява с жабешкото месо.