Най-малката в света антена е построена от ДНК
Учени създадоха най-малката антена в света – тя е дълга едва 5 нанометра. За разлика от по-големите си събратя, нейната цел не е да предава радиовълни, а да разгадае тайните на постоянно променящите се протеини.
Наноантената е изградена от ДНК – същите онези молекули, които пренасят генетични инструкции и които са около 20 000 пъти по-малки от човешки косъм. Освен това е флуоресцентна, което означава, че използва светлинни сигнали, за да записва и предава информация. Именно тези светлинни сигнали могат да бъдат използвани за изучаването на движението и промяната на протеините в реално време.
Особено иновативен е и начинът, по който приемникът „усеща“ и молекулярната повърхност на протеина, който изучава. В резултат на това когато протеинът изпълнява своята биологична функция, се получава специфичен сигнал.
„Подобно на двупосочно радио, което може хем да приема, хем да предава радиовълни, тази флоуресцентна наноантена приема светлината в един конкретен цвят (или дължина на вълната) и впоследствие, в зависимост от движението на протеина, който усеща, предава обратно светлината в друг цвят, който ние можем да засечем“, казва химикът Алексис Вале-Белисе от Монреалския университет в Канада.
По-конкретно, задачата на антената е да измерва структурните промени в протеините, които настъпват с течение на времето. Протеините са големи и сложни молекули, които извършват най-различни ключови задачи в тялото – от поддържането на имунната система до регулирането на функцията на органите.
Докато работят обаче, протеините постоянно променят своята структура – те преминават от състояние в състояние, като учените наричат тези изключително сложни процеси динамика на протеините. Уви, не разполагаме с добри инструменти, които да проследяват тези динамики в действие. Именно тук на помощ идва новосъздадената ДНК антена. Нещо повече, учените се надяват, че техният продукт ще може да намери и комерсиално приложение – например във фармацевтични организации или при други изследователски екипи.
Изследването е публикувано в Nature Methods.
Източник: Science Alert