Ръкописът на Войнич съдържа над 170 000 букви, някои от които са просто чертички, направени с перо и мастило. По-голямата част от текста може да бъде опростена до азбука от само 30 букви. Анализи показват, че той е написан по закони, много наподобяващи истинска човешка реч, което е основен аргумент срещу тезата, че е просто драсканици без никакъв смисъл. Чрез илюстрациите ръкописът е разделен на шест части, отнасящи се за човешката биология, билките, астрономията, космологията, рецепти и медицина.
Бакс обяснява, че е идентифицирал имената на описаните в книгата билки и звезди по начина, по който някога са били разчетени и много египетски йероглифи – съотнасяйки ги към рисунките. След това ги използвал като своеобразен код за разшифроване и на други букви и думи. Сред разчетените термини са съзвездието Телец, Плеядите и думата „кантайрон”, която очевидно е използвана, за да опише растение, вероятно синчец (на лат. от рода Centaurea).
Все така неясна обаче остава природата на текста. Може би това е измислен, авторски език като тези, създадени от Дж. Р. Р. Толкин. Може би наистина е фалшификат. Може би е закодиран латински език. Или оригинален пътепис на някой авантюрист като Марко Поло – съдейки по странните картини. Предполага се дори, че е събраното знание на тайна научна организация, която е намерила начин да скрие теориите и знанията си от очите на обикновените хора. Каквато и да е истината, първата крачка към нея вече е направена.
