Скритите послания на умалителните съществителни имена в българския език
В българския език е широко застъпена употребата на умалителни съществителни имена. В много случаи е необходима и дори „симпатична“, в други обаче звучи неуместно. Обикновено употребяваме умалителни съществителни имена, когато:
1. Говорим на малко дете: „Измий си ръчичките! Донеси си купичката“ и т.н.
2. Искаме да изразим нежност: „Ти си моето сърчице, обичам те!“
3. Подчертаваме малкия обем на размера, за който говорим: „Дай тук голямата вилица, а малката виличка остави там.“
4. Искаме да изразим ирония: „Онзи човек се смята за шофьорче, но никак не го бива.“
5. Имаме предвид точно обратното: например назоваваме нечия къща, която според представите ни е огромна, но въпреки това използваме умалителна форма, за да изразим лично отношение: „След завоя ще видиш къщичката на онзи.“
NB! Любопитно е да обърнем внимание, че понякога при употреба на умалително съществително се променя смисълът на думата:
кожа – кожичка
тиква – тиквичка
лук - лукче
круша – крушка
шия – шийка
корона – коронка
гъби - гъбички
Сещате ли се за още такива примери?
Цветелина Велчева