Сравнявайки резултатите от двете задачи, учените откриват, че онези, които получават високи точки по отношение на езиковите си умения, се справят най-добре и при задачата с псуването. И обратното – участниците, получили слаб резултат при езиковия тест, нямат много точки и в този с псувните.
Това съотношение подсказва, че псуването не е признак на беден език или ниска интелигентност. Напротив – това е езикова функция, която артикулирания говорител може да използва, за да комуникира с максимална ефективност. Нещо повече – псуването намира приложение дори и отвъд комуникацията.
Естествено болкоуспокоително
В едно проучване група доброволци са подканени да задържат ръката си в ледена вода колкото се може по-дълго. Едната група има правото да повтаря псувня, а другата – неутрална дума. Междувременно изследователите измерват пулса на всички участници.
Оказва се, че онези, които псуват, успяват да издържат по-дълго на болката, причинена от леденостудената вода. Според тях тя не е била толкова болезнена. Техният пулс е бил и значително по-висок. При другата група се е наблюдавало тъкмо обратното.
Подобни резултати показват, че при участниците, които са псували, се е активирала реакцията „бий се или бягай“ – естествен защитен механизъм, който не само, че отделя адреналин в тялото и ускорява пулса, но и действа като естествено болкоуспокоително.
