Изкушаваме се да мислим, че говорещата страна е нашата личност, но "нещо" друго чува и отговаря на въпроси. И макар десният мозък да не може да говори, той разпознава лица, което левият не може. Ако вие сте лявата половина на мозъка си, значи не можете да познаете приятелите и семейството си в тълпата.
Разделянето на двете половини показва, че имаме два мозъка и лявата, говореща страна не осъзнава, че не е сама. Лявата половина може да опише ситуацията, в която се намира, но постоянно ще бъде изненаддвана от действията на дясната и ще трябва да ги обяснява.
Струва си да зададем въпроса: защо след разделянето десният мозък не се побърква напълно, а си върши работата доста добре, отговаря на въпроси и слуша глупавите истории, които измисля левият мозък...?
Може би при всички нас е така. Сякаш двете половини са били равни партньори, докато не се е развила речта, в която десният мозък не може да участва, и която постепенно се превръща в централна за живота. Тогава десният мозък просто се е оттеглил до позицията, в която нямо се координира с левия.
В този момент двама души възприемат това, което четете. Едната половина е поразена, а другата с отегчение отбелязва колко очевидно е всичко това.
Едно е сигурно. Дори ако оставим предположенията на страна, пациентите с разделен мозък ни демонстрират, че, най-малкото в ума ни присъства отделно "нещо", което при определени условия чува, разбира и отговаря.
Кои сте вие? Вие сте двама.
