Опасен ли е тефлонът

Полимерът тефлон, чието научно наименование е политетрафлуоретилен (PTFE), е открит от компанията DuPont, през 1938 г. Поради изключително ниския си коефициент на триене и ниската степен на химическа активност тефлонът намира различни приложения в съвременната индустрия. Най-често го свързваме с незалепващото покритие за домакински съдове за готвене. Температурата му на топене варира от 260 °C (FEP) до 327 °C (PTFE) в зависимост от конкретния полимер.

Доказано е, че при температури над 260 °C тефлонът започва да отделя токсични газове, които може да бъдат смъртоносни за птиците, които са силно чувствителни към тях. При хората вдишването на разтопените тефлонови пари причинява реакция, подобна на грипните симптоми.

Когато готвим обаче, тези температури е възможно да бъдат достигнати само в някои случаи, например при нагряването на празен тефлонов съд върху газов котлон. Ако използваме специални мазнини, като шафраново и авокадово олио, опасните температури също може да бъдат достигнати, тъй като тези мазнини започват да изгарят над 260 °C. В повечето случаи при обработката на храните, характерни за нашите ширини, подобни температури не се достигат.

През 2005 г. американската Агенция за защита на околната среда (EPA) открива, че перфлуороктановата киселина (PHOA), една от съставките, нужни за направата на тефлона, вероятно има канцерогенно действие. Според създателите на тефлона от DuPont обаче откритите нива на PHOA са пренебрежимо малки и не биха навредили на човешкото здраве – заключение, поддържано и от EPA към настоящия момент.

Критиците на тефлона искат неговата забрана, като изтъкват факта, че щом е вреден за животните, този материал няма как да не вреди и на човека. Според тях използването му би довело до негативни последици за здравето, подобни на тези от доказано опасните пластмаси.

Според защитниците на технологията тефлонът е безопасен най-вече поради изключително ниската си реактивност. Според тях дори в кръвта да попаднат по-големи количества от полимера вследствие на вдишване при изпарение, те не биха навредили поради факта, че няма как да реагират с химическите вещества в клетките. В крайна сметка те ще бъдат изхвърлени по естествен път от организма.

Георги Георгиев