Защо Айнщайн смята, че въображението е по-важно от знанието
Много често в нашите възприятия конкретна ситуация е такава, каквато смятаме, че е, базирайки се на собствения си опит. Освободеното от ограниченията на правилата въображение провокира друг тип мислене – евристичното. То отдавна представлява обект на интерес и е включено в много управленски модели. Добре известни и прилагани са :
- брейнсторминг - методът на Алекс Фостърн базиран на асоциативното мислене;
- синтез;
- методът на контролираните въпроси;
- на фокусираните обекти.
Никой от тях не пренебрегва познанията, напротив разчита се на мнението на различни специалисти, за да може проблемът да бъде преценен от други гледни точки и специални знания, но се разчита на спонтанно възникнали идеи и хрумвания, породени от срещата с мнения на различни професионалисти. Всяка мисъл, всяко предположение за възможно решение на проблема намира място в дискусията.
Промяната в обстоятелствата и решителността променят и гледната точка. Не винаги си позволяваме да сме смели да прескочим пределите на общоприетото. Затова съществува крилата фраза: „В живота има два типа изследователи – такива, които разбиват стени с главите си и други които, разчистват отломките.” Имаме нужда и от двата. Важен е и големият пробив и малките детайли, които го усъвършенстват.
Историята на човечеството е пълна с примери за велики открития случили се благодарение на, на пръв поглед обикновени обстоятелства, на които творческият ум обръща внимание и реагира светкавично - ябълката на Нютон и законът за гравитация, ваната на Архимед и законът за водоизместимостта, или фокусирането на слънчевите лъчи от огледална повърхност, което подпалило платната на вражеските кораби, още докато плавали към сушата. От аромата на плесен в дома на Пастьор и откриването на пеницилина до първия тунелен микроскоп, дал възможност за разглеждане на обектите на атомно ниво и съвременните нанотехнологии, всичко е плод на знания, любопитство и въображение. Надарени сме със способността да мислим така.
Наистина в обикновеното ежедневие не се превръщаме винаги във велики откриватели. Важното е винаги да задаваме въпроси! Творческия дух не пита дали? Той търси отговор на въпроса как можем да предупредим обстоятелствата, да оптимизираме работния процес, да създадем нов продукт или идея, която да направи ежедневието на повече хора по-добро? Нужни са ни отворени сетива, въображение и вдъхновение! После идва ред на усиления труд и категоричния професионализъм. Така можем да накараме нещата да се случват! Действителността е изобилие от възможни решения навсякъде където те, на пръв поглед изглеждат като проблем. Откриването им носи радост!
„Това, което ми харесва в този бизнес и в живота е сигурността, че винаги има нещо по-голямо и по-вълнуващо, точно зад ъгъла, както и несигурността на всичко останало.“ Уолт Дисни
Д-р Доротея Станчева е гастроентеролог, медицински управител на Медицински център „Пансанус”. Завършила е Медицинска академия в София. Има специалности по вътрешни болести и гастроентерология. Магистър от УНСС по здравен мениджмънт.