Защо не можем да се гъделичкаме самички?
Въпрос на контрол
Съществува една група от хора, които могат да се гъделичкат самички. Без никакво забавяне. Става дума за онези, страдащи от шизофрения и по-специално - които живеят със самоизмамата, че понякога някой друг контролира действията или мислите им им. Според последни проучвания в сферата на психиатрията и психологията, това поведение се дължи на проблем в работата на механизма, който създава гореспоменатите копия, предсказващи сензорните последствия от едно действие.
И така, ако някой пациент, страдащ от подобно заболяване, вдигне ръката си над главата, той може и да се чувства така, сякаш някой друг е извършил това действие вместо него. Същото важи и за гъделичкането.
В края на краищата – мозъкът ни се е адаптирал така, че да може да оптимизира начина, по който взаимодействаме и разбираме света около нас. Изключително важно е да знаем кога дадено изживяване е резултат от наше собствено действие или вследствие на външна намеса.
Ако всичко, което правехме, се усещаше като чуждо, ние никога нямаше да можем да се поучим от своите грешки. Най-малкото – ние нямаше да можем да разберем, че сме допуснали грешка. А ако всичко, което чувствахме, изглеждаше така, сякаш е контролирано от нас самите, щяхме да сме лесна плячка за хищниците. Умението да разбереш, че звукът на счупено клонче зад гърба ти не е резултат от твоите собствени стъпки, а най-вероятно – от някой хищник – е наистина безценно.
Източник: iflscience.com