Понятието „егоизъм” е познато на всички. Не всички обаче го натоварваме с един и същи смисъл – едни приемат егоизма като качество, човешка проява, част от природния инстинкт за оцеляване и самосъхранение, други пък смятат, че егоизмът е негативна проява на човешкия характер, пише АТИТЮД.
Също така в повечето хора е вкоренена представата, че за тях няма нищо по-важно от това да се приспособяват към околния свят с неговите изисквания и правила. Само това прави животът им пълноценен. Там, сред другите, те намират признанието и сигурността, към които се стремят.
Само че всеки отделен индивид има една цел: да получи от съвместния си живот с другите колкото се може повече за себе си. Колкото се може повече щастие, удовлетворение, самоосъществяване.
Много често този стремеж става повод за конфликтни ситуации с другите.
Търсейки своята изгода, от естествената игра на съвместния живот, отпадат онези, които не съумяват да се наложат. Обикновено това се дължи на вярата в един несъществуващ свят, подхранвана от правилата, с които ни закърмят от най-ранно детство. Познати ли са ви следните изрази?
1. Не мисли за себе си. Съобразявай се с другите. Всички ние сме в една лодка.
2. Само ако помагаш на другите, ще ти помагат и на теб.
3. Ти не можеш без другите. Трябва да пренебрегваш своите интереси в интерес на обществото.
4. Всички за един, един за всички.
5. Бъди винаги в помощ на другите, те ще са ти благодарни за това.
Така постепенно се оформя нагласата, че светът, в който другите са всичко, отделният човек е нищо. Мечтите за мир, сплотеност, сигурност и щастие се оказват илюзия и рано или късно идва момента, в който трябва да си признаем:
1. Който се съобразява единствено и само с другите, без да мисли за себе си, бива използван.
2. Отстъпчивостта се приема за слабост и изкушава другите да продължават да ни експлоатират.
3. Никой не би помогнал, ако не открива в това някаква своя изгода.
Така се откриват две възможности, като всяка от тях води последици след себе си. Нека се запознаем с тях:
