Всеки, който е виждал как котката повръща, след като дъвче трева, знае, че нашите мъркащи приятели не са естествени растителноядци. Тъй че може да се изненадате, когато откриете, че тези малки хищници споделят някои важни гени, които по-често се асоциират с тревопасните животни. И това може да ни помогне да разберем защо котките подбират толкова, когато става въпрос за храна.
Нови изследвания показват, че котките имат гени, които защитават растителноядните животни от поглъщане на отровни растения, позволявайки вкусовите им рецептори да различават горчивия вкус. Животите използват усещането си за вкус, за да разберат дали една храна е питателна, или вредна. Сладкият вкус сигнализира за наличието на захари, които са важен източник на енергия. А горчивият вкус от своя страна се е развил като защитен механизъм срещу отровните вещества, които често се срещат в растенията и неузрелите плодове.
Еволюцията многократно е променяла вкусовите рецептори на животните, за да отговарят на хранителните им нужди. Промените в храненето на животното може да елиминира нуждата да долавя някои вещества в храната и така рецепторните гени мутират, разрушавайки способността си да създадат работещ протеин.
Пример за това са строго месоядните котки, които са изгубили рецепторите си за сладко. Но ако разпознаването на горчиво служи, за да предупреждава за растителни токсини, тогава очевидно е, че котките, които (обикновено) избягват да ядат растения, не би трябвало да могат да усещат и горчивия вкус. Хората и други растителноядни животни могат да усещат горчивото, защото притежават гени за рецептори на горчивия вкус. Ако котките са загубили способността си да усещат горчивото, би трябвало да открием поредица от мутации в рецепторните им гени.
Специалисти по генетика от Monell Chemical Senses Center във Филаделфия, САЩ изследваха генома на котките и други месоядни бозайници като кучета, порове и бели мечки, за да видят дали нашите месоядни братовчеди имат гени, които могат да различават горчивото. Те откриват, че котките имат 12 различни гена за различаване на горчивия вкус. Кучетата, поровете и белите мечки са също не им отстъпват. Но ако месоядните животни е малко вероятно да попаднат на горчиви хапки месо, защото са им тези гени?
За да разбере това, Пейхуа Дзян, молекулярен биолог в Monell подлага котешките вкусови рецептори на изпитание. Той добавя котешкия рецепторен ген към човешки тъканни клетки в лаборатория. Когато се комбинират, клетката и генът реагират като вкусов рецептор, който реагира на химикалите, покапани върху него. Дзян открива, че котешките вкусови рецептори отговарят на горчивите вещества в отровните растения и към съставки, които активират и човешките рецептори за горчиво. Котешкият рецептор, известен като Tas2r2 реагира на химикала денатониум бензоат, горчиво вещество, с което често мажат пръстите на децата, които си гризат ноктите.
